“Критиката на изкуството, когато е направена добре, може да остави дори по-голямо удоволствие от изкуството, на което е посветена.” – казва Роджър Ебърт. Вдъхновени от думите на първия филмов критик със звезда на Алеята на славата, решихме да разгледаме темата за критиката и влиянието ѝ в съвременния свят. Кинокритиката може да е много повече от тълкувател и анализатор, а именно – активен съучастник, понякога дори с изпреварващи хоризонти.
За писането и анализирането на филми и абсолютното отдаване на киното, всеки път когато умът започне да препуска през екранните сцени, си говорим с Божидар Манов и Владислав Апостолов в близо 60 минути на Епизод 21 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Божидар Манов е кинокритик, журналист и преподавател. Автор на стотици журналистически, критически и теоретични статии в редица български и чуждестранни издания. През годините е бил филмов наблюдател в БНР, БНТ, Дарик радио, други електронни медии и сайтове. Водещ на телевизионните предавания „Лачените обувки на българското кино“ (2015-2016). Автор е на редица книги за кино и многократно член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Кайро и др.
Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР. Един от авторите на подкаста за кино на Webcafe – “Тихо, филмът започва”.
В световното развитие на киното критиката е активна част от създаването на филмови произведения. Като един от най-бележитите примери за това е дейността на критика, Андре Базен, който е признат за бащата на “Френската нова вълна”.
В процеса на развитие на филмовото изкуство възникват и много нива на разговор за киното – професионалната ниша на кинокритиците обаче са истинските съучастници в тези процеси. Сътрудничеството между кинокритици и творци е документирано през годините, като дори понякога работата на критиката е по-брилянтна от самото произведение, което бива разглеждано. Аналитичните текстове, независимо от тяхната форма, могат да бъдат изкуство сами по себе си. Виртуозното критическо писане няма ограничения, когато думите са обаятелни и продължават художествения език на филма, споделя проф. Божидар Манов.
Водещата информационна линия в журналистиката не я възпира в това тя да прерасне в аналитичен текст. Основната разлика с тясно специализираните критически текстове е, че информацията вече е позната на читателя, затова най-съществена е оценката и аналитичната мисъл. Двата основни стълба в създаването на критика са историята и теорията.
Като една от интересните функции на критиката журналистът Владислав Апостолов посочва възможността ѝ да бъдат обяснени задълбочено филмите, които са енигматични и сюрреалистични и образуват една по-голяма трудност от разбиране. Има ниша на претенциозни еквилибристики на тема кино, но това е част от многообразието на това да се говори за филмовото изкуство. Писането за кино може да е разбираемо за по-широка аудитория.
Навлизането във времето на дигиталната критика е позволило на все повече хора да се включат в разговорите за кино – предоставената демократична трибуна предоставя и не малко примери за некачествено писане, което не бихме могли да причислим към критиката, макар и да е понякога остроумно, понякога арогантно, понякога плитко и глупаво. Дигиталната критика е форма на бърз рефлекс, която по-скоро отстранява от същностните разговори за влиянието на филмовите произведения и формирането им в съответния контекст.
И още:
● Кинокритиката като активна част от кинематографичния процес, а не постфункция;
● Разликата между кинокритика и киножурналистика;
● Писането за кино – изкуство само по себе си;
● Влиянието на кинокритиката в световен мащаб;
● Истинският фундамент на кинокритиката – история и теория и спояването им с конкретния филм;
● Кинокритиката – единственият абсолютен стремеж е към качеството;
● Поводът да пишеш за един филм – обясняване на времеви контекст и обществени процеси чрез изкуството;
● Процесът по създаване на един текст – трябва ли да мисли авторът за хората, за които го пише;
● Демократизиране на разговорите за кино и йерархията на познанието и компетентността;
● Дефицитът в писането за българското кино;
● Претенциозната субкултура и незадълбоченото познаване на киното – балансът между двете;
● Времето на дигиталната критика.
Мемоарната книга "Самата аз" съдържа спомени на френската актриса Катрин Деньов, писани по време на снимките на емблематичните филмите "Тристана", "Танцьорка в мрака", "Индокитай". Катрин Деньов е от онези личности, за които е измислено понятието "икона". Актриса, без която не можем да си представим френското кино, и то в епохата на други..
Художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново открива днес изложбата "Жената. Тематични образи на времето" с творбите на 90 художници. Произведенията в разделите живопис, графика и скулптура, създадени в периода от 20-те до 90-те години на ХХ век, са част от богатия фонд на галерията. С директора на галерията Мартин Митев, разговаря Ани..
Да си млад художник със сигурност никога и никъде не е лесно. Ясно е, че образованието, каквото и да е то, не е достатъчно за бъдещия професионалист. Той или тя тепърва предстои да се учи – не само в изкуството, но и в ред други съпътстващи го важни дейности в социалната среда. А тя е преди всичко професионалната общност, без чиято подкрепа и..
Предаването за музикално-сценични изкуства "Каста дива" по програма "Хоризонт" на БНР навършва 32 години от излъчването на своя първи епизод. Чуйте интервю по повод годишнината с доц. д-р Петър Пламенов , който отразява балетното изкуство за всички почитатели на предаването:
Самостоятелна изложба на габровския художник Симеон Абанос представя галерия "Видима" в Севлиево. Повече научаваме от разговора на редактора Ани Маринова с управителя на галерията Сава Христов: Симеон Абанос е роден в град Габрово. През 1966 г. е приет за студент в НХГ – София. Печели конкурс и от 1968-1972 година следва дизайн в Университета..
В публичното пространство все по-често се дискутира темата за споделеното родителство и предлаганите промени в Семейния кодекс. Тези промени предвиждат..
Нищо на белия свят не е вечно. Дори любовта е горчива на вкус. Изтанцувай го тоя живот, човече! И бездруго е колкото един блус... Ивайло..
Преди дни в столичната галерия Intro се откри изложбата "Нощта разказва" – съвместен проект между Росен Карамфилов, свободният дух с четка в ръка, който..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg