Дистанционно обучение и домашно насилие – увеличават ли се случаите

Има ли тенденцията към увеличаване на случаите на домашно насилие в резултат от дистанционното обучение? Защо най-често децата стават жертви на насилие в семейна среда, а извършителите най-често са родителите?

Как работят институциите и достатъчно ефективно ли вършат своята работа – колко време отнема извършването на проверка по сигнал и защо хората, станали свидетели на насилие над деца се страхуват да подадат такъв?

Темите коментира в “Нашият ден“ Гергана Крумова, училищен психолог.

“Това, което наблюдаваме, ние – работещите с деца в училище, не само училищните психолози, показва, че след дългите затваряния поради пандемията, децата сякаш се затвориха и все по-трудно откриват и споделят това, което ги тревожи.

Наистина се забелязва една тревожна тенденция, но разкриването на тези случаи не става по много лесен начин, тъй като децата се срамуват да говорят за това, а по-скоро през индикаторите, които те дават като поведение.

След завръщането им в училище забелязахме, че децата са изключително променени. Има промяна в поведение, нагласа и демотивация за учене най-вероятно и от травматични преживявания, които те могат да споделят, а могат и да не споделят."

Белези за разпознаване на домашно насилие

"Най-често това са поведенчески проблеми – промени в характера и настроението. Може да се прояви асоциално поведение или детето да се затвори. Хубаво е да се внимава и за някакви физически наранявания.

Много често при различните деца се отключват депресивни състояния, тревожност. Могат да споделят със свои съученици, че вече не им се живее. Това, което най-много се откроява в училище, е занижената мотивация за учене. Ниска самооценка. Често е видимо и през нарушената концентрация. Оплакват се от главоболие, търсят медицинското лице и често боледуват."

Каква е ролята на училищния психолог, можете да чуете от Гергана Крумова в звуковия файл.

Как се противодейства на насилието на деца в семейна среда и достатъчно ефективно ли вършат своята работа, ангажираните с този проблем институции?

Темата коментира в “Нашият ден“ Пламена Николова от Национална мрежа за децата.

“За съжаление не бихме могли да направим заключението, че превенцията на насилието срещу децата е ефективна. От една страна, защото ние нямаме цялостна политика на закрила на децата извън някакви процедури, които действат реактивно, в ситуация, в която вече имаме регистриран случай на дете, не толкова за превенцията да не се случи.

Много често процедурите са тромави и бавни – или не достига човешки капацитет в услугите, не достигат и самите услуги, в които едно дете или майка с дете, или съответно човекът, който е попаднал в такава рискова ситуация, може да потърси закрила.

Огромният проблем е неразпознаването на насилието в обществото или неговото приемане като нещо естествено, като естествена част от семейното общуване. Много често и затварянето на очите, особено в по-малките общности, защото има една стигма върху това дори при тежки случаи да има намеса в личния живот на хората."

Въпросът с детското правосъдие

"Продължаваме да нямаме детско правосъдие, защото в последните години няма достатъчно политическа воля да се направи реформа в правораздавателната система. Детското правосъдие е една малка, но много сериозна част от него, ангажимент, който изисква много сериозна работа на експерти и юристи в тази област."

Чуйте Пламена Николова в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Георги Иванов, експерт в Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД).

“От това, което виждам в моята работа, не мога да кажа, че няма синхрон между различните ангажирани структури. Това, което наблюдаваме като резултат от Националната телефонна линия за деца, която е към ДАДЗ, и това, което правим с отделите по закрила на детето и полиция за превенция на децата, в по-голямата част работи безотказно."

Системата от мига на подаването на сигнала

"Работи се максимално бързо. Много зависи от сигнала, защото някой път се налага да се съберат данни. При нас пристигат сигнали по много начини и канали – по телефон, електронна поща, чрез сайта на ДАЗД, чрез Националната телефонна линия за деца, през полицията, през Националната система – 112. Зависи колко е спешен сигналът – действа се незабавно."

Кой подава сигнал най-често?

"Данните от Националната телефонна линия показват, че най-често се обаждат деца. Искам да подчертая, че има явна нетърпимост на обществото към случаи на насилие – обаждат се много граждани, много баби, дядовци, роднини и изобщо случайни граждани. Обаждат се граждани да кажат за групи деца, които просят. Групи деца, които са неглижирани. Или примерно къща в провинцията, която е изостанала."

Как се действа

"Автоматично се уведомява органът по закрила – Дирекция “Социално подпомагане“ в зависимост къде е обхватът на събитието. Веднага се уведомява отделът за закрила на детето, отиват социални работници на мястото и проверяват. Ако е спешно, връщат отговор по телефона и изпращат доклад – какво се е случило и какви мерки са предприели."

Чуйте Георги Иванов в звуковия файл.

Снимки: www.unicef.org, БГНЕС