Някъде около тази седмица в Санкт-Петербург преди 104 години става събитието, което променя не само историята на една огромна като площ страна, но и историята на света. В някакъв аспект и ние сме продукт на „Великата октомврийска соц. революция“, както я учихме в училище, или на „болшевишкия преврат“, както го учат децата днес.
Какви неизвестни за нас има в станалото тогаз, колко митове и колко правда, свързано ли е събитието с „Голямата война“, или с масоните, или с планетарна смяна на идеологиите, или е обикновен заговор на шайка завистници и криминални типове? На някои от тези въпроси, както и как отекват нещата в България, говорим с историка доц. Александър Сивилов от СУ, с доц. Андрей Райчев, който разказва и за Джордж Андрейчин, свой дядо, виден деец на американските профсъюзи, описан от Чарли Чаплин в автобиографията му. Джордж Андрейчин няколко пъти е високопоставен номенклатурчик при Сталин, адепт на Троцки, няколко пъти арестуван и пращан в лагери, и убит от режима в СССР след връщането му в България с Димитров и Коларов.
А проф. Магдалена Костова-Панайотова разказва за бума на арт-търсенията преди време и след революцията, и за неизбежната цензура по-сетне. Участва и историкът и журналистът Румен Дечев, който говори за неизвестни факти от периода, както и за парите от Германия и САЩ, спонсорирали част от революционерите.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg