В книгата „Облаците се разотиват последни“ авторката говори с визуалността на езика и пише с перото на неговата чувствителност и богата обагреност. С разказите си тя смесва измисленото и реалното, тъжното и смешното, логичното и абсурдното в човешкия живот. Повече от 10 години Диляна Николова живее и работи и в Англия, където ежегодно излага свои творби. В богатата ѝ творческа биография има множество отличия и награди от наши и международни изложби. Диляна е член на български и международни журита, включително и за театър. За да напишат нещо, художниците трябва да имат някакво изключително важно основание, твърди Диляна Николова:
„Изкуството е документ, документ, макар и крайно субективен. Произведенията на изкуството са паралелната, неофициална, и често пъти по-истинна история. Писането е особен вид отговорност към поколенията, свидетелски показания за времето, за хората, за света. Както декларират в полетата на църковните книги съвестните и смирени автори на преписки „Писахме да се знае...”
Диляна Николова е разностранен творец. Тя работи в областта на карикатурата, сатиричната рисунка, илюстрацията. Автор е на няколко сценария за анимационни и документални филми. Творческият ѝ път започва рано – още със завършване на гимназията открива своя първа самостоятелна изложба и същата година е удостоена с наградата: "Най-добра жена карикатурист“. От 1988г. създава и проекти за театрални кукли за голяма част от спектаклите на Малък куклен театър *СЛОН*, тя е автор и на сценарии за документални и анимационни филми. Диляна Николова има магистърска степен по българска филология от Софийския университет. Отличителна черта в творчеството на Диляна Николова е, че тя не търси в карикатурата решение на битовите и злободневни проблеми на ежедневието, а я превръща във философска рисунка.
Авторката споделя: „Светът прилича на безкраен лабиринт, съставен от отделни парчета като зле изработен пъзел, във всяко от които, духовно напълно изолиран от останалите, отделният човек се блъска в огражденията, често без дори да си дава сметка за безнадеждното безсмислие, в което е попаднал. Но това съвсем не значи, че светът е тъжно място, често дори е много весело в кутийките, а понякога дори човек си мисли, че е свободен и над тези неща, че само останалите са се объркали, което е също много разпространено и по своему забавно.” – добавя с усмивка.
Героите в разказите на Диляна Николова са мечтатели, неудачници, луди се лутат в очертанията на една окаменяла от пресметлива разумност „нормалност”, която не е по силите им да приемат.
Чуйте повече от звуковия файл.
Завършил е НАТФИЗ със специалност "Художествена и приложна фотография", но освен това композира и рисува. И обича да предизвиква себе си и околните като учи незрящи или хора с увредено зрение да придобиват умения на фотографи. Това го кара непрекъснато да се лута между логиката и емоциите, между обидата и чувството за отговорност.
"Странно раздвоение: душа на съвременник и навици на отшелник. Художникът живее с фанатичния възторг пред едно утре, човекът – с остатъците от едно вчера. Техните противоречия са изгладени подсъзнателно – от фанатизма на първия и равнодушната неподвижност на втория. Но един единствен стремеж създава единството. Защото всъщност властва само творческата..
13 български художници направиха съвместна изложба в столичната галерия "Ракурси". Изложбата е по идея на Валентин Ангелов и се нарича "Пряко допълнение“. Тя събира в общ експеримент 13 художници, които създават съвместни произведения. Всеки от участниците започва една картина, която другият довършва. Така всяка двойка автори създава две..
Едни от най-обсъжданите глобални теми и в същото време недотам засегнати у нас, а именно – взаимодействието на организмите, състоянието на средата, която обитаваме, и възможността да ѝ изградим по-зелено бъдеще, замърсяването на Земята и ежедневното подценяване на този проблем от всички нас – са в сърцевината на новата документална уебпоредица..
"Дечко Узунов: между своето и чуждото" – така е озаглавена изложбата на големия ни художник в Къща-музей "Дечко Узунов" в Казанлък. Картините са от фонда на Художествената галерия в родния му град, а куратор е Катя Христова. Ето върху какво акцентира тя в текста за представените творби: "Нишката на дългия му житейски път му дава възможност сам той да..
Обикновено, когато говорим за спътникови данни и наблюдение на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, особено в контекста на..
Благодатта и словото Божие са живата вода, чиито свойства разкрива Богочовекът в беседата си със самарянката. Христовата благодат се получава от всеки..
Едни от най-обсъжданите глобални теми и в същото време недотам засегнати у нас, а именно – взаимодействието на организмите, състоянието на средата, която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg