България е сред страните с най-висок процент на доплащане в здравеопазването

60% от българите смятат, че в сектор “здравеопазване“ има корупция, но едва 18 на сто от станалите жертви или свидетели на подобни практики са подали сигнал. Това показват данните от изследване на „Глобал Метрикс“, проведено във втората половина на месец май, по поръчка на Българския институт за правни инициативи. 

• Според повече от половината българи в здравеопазването ни се шири корупция
  

Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Ангелова, управител на агенция „Глобал Метрикс“.

“Корупцията в сектор “здравеопазване“ се свърза много силно както с обществени поръчки, така и с други форми. Свързва се както с ръководители и директори на здравни заведения, така и със специалисти и ръководители на отделения. Изследването ни показва, че има едно много широко разпространено мнение за проникване на корупцията във всички нива. Това означава, че самата организация на здравните услуги е създала предпоставки за различни злоупотреби и нередности.

Изследването е проведено през месец май месец в период, в който втората вълна на Covid отшумяваше и няма преки обвързаности между нагласите и оценките. То обобщава едни дълго таили се проблеми в здравната система, които на практика не са решени през последните 20-30 години."

Доплащането

"Това именно е проблемът и на самите пациенти, че самата система се финансира изключително непрозрачно и безотчетно,  а те самите като пациенти страдат от това, че не могат да получат качествено здравеопазване в рамките на своите здравни осигуровки, а напротив се налага да доплащат. България е една от държавите с най-висок процент доплащане, а сумите, които се доплащат от пациентите, са равни на внесените здравни осигуровки. Имаме почти 50% доплащане, което е много сериозна сума.

На 40% от пълнолетните българи се е налагало да доплащат за лечение, а 20% от тях са доплащали, без да им бъде издаден документ. Дори и при издаден документ е възможно част от тези доплащания да не бъдат регламентирани."

Проблеми, споделяни от пациентите

"Това са назначаването на ненужни прегледи или пък назначаване на лекарства, обвързани с избор на конкретен производител или пък свързани със специфичен интерес на самия лекар."

Частни и държавни болници

"Това разграничение ни показа разделителната линия между държавни и частни, което също показва и каква е новата ниша на едно достъпно частно здравеопазване, което би могло да запълни съществуващите дефицити при една приемлива и достъпна цена. За наша изненада и частните болници се обвързват в изследването с корупционни практики."

Чуйте Радостина Ангелова в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи, които са поръчители на изследването.

“В най-общи линии можем да кажем, че гражданите са добре запознати с проблемите в здравеопазването.

60% от участниците в изследването смятат, че в здравеопазването има тежки корупционни проблеми. Това, което можем да изведем като извод, е, че има огромно недоверие към системата.

Ако има нещо положително в пандемията е, че тя ни дава шанс да направим някаква рекапитулация – какво се случва в системата на здравеопазването и може ли тя да бъде реформирана по някакъв начин."

Възможни решения

"Големият проблем е, че ние все още не сме провели дебата – какво е качеството на здравеопазването, доволни ли сме от него, ако не – защо.

Имаме ли достатъчно информация за хората, които управляват системата и изобщо може ли да им се доверим."

Повече за високия процент смъртност сред населението и слабата здравна култура при профилактиката на различни болести можете да чуете от Цветомир Тодоров в звуковия файл.