В началото на 20 век градската култура проявява голям интерес към новото изобретение – киното. През 1913 година София вече има три кина, макар и едното от тях да изгаря само след осем месеца. Животът на софийските кина може да се раздели най-общо на три периода – преди девети септември, времето на социализма и Прехода, според доц. Ирина Китова, преподавател в Катедра по телевизионно, театрално и киноизкуство към Югозападния университет Благоевград.
„Тогава хоризонтът е бил доста широк, имало е интерес към новите неща, предприемачески дух и съмишленичество – казва тя – освен пътуващите кинематографи, които са давали представления, се появяват и стационарните кина – първо е „Модерен театър“, след него – „Одеон“. По естествен път започва да се изгражда културен пласт, повечето собственици на кина са представители на големи марки киномашини, а в „Модерен театър“ буквално се заражда първия киноцентър у нас. Собствениците му продуцират филми, включително и първия български филм „Българан е галант“.
От златните години към пътя на разрухата – съдбата на повечето стари софийските кина е незавидна. За историята им обаче можете да научите повече от сайта „Топография на софийските кинопътеки“, където с едно кликване върху определени точки от картата на София, можете да разберете кое кино е било там някога и каква е неговата история. За нуждата от памет, културни натрупвания и музей на киното – чуйте доц. Ирина Китова в „Какво се случва“.
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
В епизод 573 "Трамвай по желание" среща своята публика със стремежите на три оригинални художнички – Дияна Йовчева, Силвина Бурджиева и Борислава Георгиева. Диана, Силвина и Борислава са артисти, обитаващи Независимото пространство за изкуство "Ателиетата" в Пловдив. Според техния разказ първоначално ги събира споделеното творческо пространство...
Издателят Любен Козарев представя в "Артефир" книгата "Творчеството: начинът да си" на известния американски продуцент Рик Рубин. Книга, насочена не само към музикантите, но към всички хора, които могат да се нарекат творци. По думите на Козарев за четящата българска публика заглавието вече е познато в оригинал. То вече е достъпно и..
Ясен Григоров и Ина Христова са българските илюстратори, финалисти в 62-рото издание на Панаира на детската книга в Болоня. В "Артефир" Григоров споделя, че от всички досегашни участия в голямото международно събитие, тазгодишното е двойно по-специално, защото този път представя България като илюстратор на книгата "Мил домашен комар" от..
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg