Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Кои са ценните архитектурни образци, попаднали в обобщението “соц“

Снимка: sofiaplan.bg

Големите и видими сгради и комплекси, строени в България след 1944 г., обикновено са слагани под общ знаменател с етикет "соц" и "комунистическо наследство", без да се отчита фактът, че сред тях има и ценни образци на времето си, отразяващи локално глобалните културни и архитектурни явления през ХХ век.

Все по-често този архитектурен слой в България е подложен на сериозни трансформации, водещи до обезличаване или разрушаване. Всички музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и все още далеч от патината на наследството от предходни периоди – като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например.

На базата на изследване, възложено от “Софияплан“ на екип от Университета по архитектура, строителство и геодезия, е изготвен йерархизиран списък на ценни образци на българската следвоенна архитектура на територията на Столична община.

Темата коментира в “Нашият ден“ Даяна Николова, архитект с профил „културно наследство“ в екипа на “Софияплан“ и координатор на проекта „Ново архитектурно наследство“:

“Нашата цел, като звено, занимаващо се със стратегическото и пространствено планиране на общината, беше да предприемем реални стъпки за дефиниране на образците от този слой, да му дадем плътност и да имаме малко по-ясно очертание на това – кое от периода след 1944 г. представлява ценност."

Темата коментира в “Нашият ден“ и гл. ас. д-р арх. Анета Василева, архитектурен критик от WhATA и преподавател в УАСГ.:

“Т.нар. "ново архитектурно наследство" всъщност попада в обсега на наследството от най-ново време, което дори като такова е дефинирано в Закона за културното наследство. И нашата инициатива се явява продължител на дългогодишни усилия – както професионални, експертни, така и граждански инициативи, които са в посока оценка, припознаване и по някакъв начин защита на определени образци и ключови сгради от този период.

Обществото реагира примерно при събарянето на сладкарница “Феята“, или на хотел “Сердика“, или на ресторант “Ропотамо“. В същото време много институции, експертни организации в годините са имали свои инициативи в тази посока. Например Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство с Международния европейски проект “Атриум“, който обхващаше архитектурата на тоталитарните режими от ХХ в. и други подобни активности."

Ново архитектурно наследство

"Инициативата беше стартирана преди около две години, именно във връзка с програмните документи и намерението на “Софияплан“ да разшири представата и обхвата на културното наследство и да го включи като поредния пласт в многообразния град, който те чрез много свои проекти и инициативи се опитват да дефинират и да въведат. Можем да сметнем, че стартът беше някъде малко преди пандемията, а в края на 2021 г. вече представяме официалните резултати.

Брой на архитектурните обекти със статут “културна ценност“

Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ:

“Все още не можем да отговорим на въпроса за броя на обектите, но сме по стъпките на този отговор. Самата инициатива вече се разпростира извън София, защото периодът е оставил следи не само в София, но и в цялата страна. Почти във всички градове всъщност сериозно е променена материалната среда в повечето от българските селища в този период.

Не всичко заслужава да бъде третирано като “културно наследство“, но с нашата работа целим да се опитаме да разсъждаваме по този въпрос и да правим предложения – кое от построеното през този период има качества да бъде причислено към архитектурните или урбанистични ценности в България."

Критериите

"Те трябва да бъдат такива, каквито са за останалото културно наследство. Когато излъчваме кандидати, ги анализираме и оценяваме със системата от национални критерии, която се прилага за всички останали обекти."

Темата коментира в “Нашият ден“ арх. Петър Петров – директор на НИНКН.

“Динамиката на съвременния живот променя тези сгради. От една страна, заради инициативата на техните ползватели, от друга, заради изискванията на законите. Законът за енергийната ефективност изисква тези сгради да отговарят на определени топлотехнически и енергийни качества, което много често налага поставянето на топлоизолация около техните фасади, понякога те се променят до неузнаваемост. Единственият начин тези сгради да не бъдат променени в момента с изискванията на този закон, е да бъдат поставени под защитата на Закона за културното наследство."

Начинът

"Има серия дейности, които могат да бъдат предприети, например като колегите, които се намесват в тях, се съобразят с качествата, които ще бъдат определени в резултат на тези проучвания, за да могат те да запазят своя архитектурен облик и специфика."

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимки: sofiaplan.bg
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Милен Митев

Милен Митев: Промяната трябва да бъде в отношението към работата

“Промяната трябва да дойде преди всичко в отношението към работата , която вършим всеки ден, и към нашите слушатели.“ – каза в предаването “Нашият ден“ генералният директор на БНР Милен Митев в Деня на българското радио. 25 януари – Ден на българското радио “Честит празник на всички колеги от Националното радио! Целите на..

публикувано на 25.01.22 в 09:25

Музикантът овцевъд

„Сънуват ли роботите електроовце?“ е научнофантастичен роман от американския писател Филип К. Дик, по който е направен филмът „Блейд Рънър“. Въпросът, който задава настоящият текст обаче, е „Слушат ли овцете музика?“. И то не каква да е, а рок и блус. Отговорът на овцевъда Тодор Дерлоков е „да“. Овцете в съвсем младата ферма на Тодор слушат музика,..

публикувано на 25.01.22 в 08:59

25 януари – Ден на българското радио

На 25 януари българското радио отбелязва своя празник. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда” започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 г., влиза в..

публикувано на 25.01.22 в 08:18

За 93% от българите езикът е основен елемент на националната идентичност

За 93% от българите езикът е основен елемент на националната ни идентичност.  Това показва първото в България широкомащабно представително изследване на отношението на съвременната българска езикова общност към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в рамките на две години – от 2017 до 2019 г. Базова..

публикувано на 24.01.22 в 14:10

Общинско Радио Разград – над 70 години ефир

Повече от 70 години Радио Разград е в душите и сърцата на своите слушатели. Началото е поставено през месец май 1945 г., когато е излъчено първото предаване на тогавашния Радиовъзел Разград, посредством два улични високоговорителя. Благодарение на добрата синхронизация с институциите в града Общинско радио Разград е спечелило авторитета на..

публикувано на 24.01.22 в 12:46
Подкасти от БНР