Може да се каже, че в последните години се наблюдава засилен интерес към екологично ориентирани и устойчиви бизнеси, които допринасят за по-доброто качество на живот, за опазване на околната среда, а и подобряването на условията на живота в градска среда.
Какво знаят подрастващите за собственото си здраве, здравето на околните и опазването на околната среда?
Темата коментира Гавраил Гавраилов, социолог и преподавател в Пловдивския университет:
“Темата циркулира вече от доста време в публичното пространство и образователната система. Сякаш отново закъсняваме с нейната интерпретация.
Формирането на критично мислене в средното образование става много трудно, особено сред учителите, които са призвание след това да преподават тези теми.
Ако вземем за пример процеса на ваксиниране, който върви тромаво навсякъде в момента, но все пак има групи от неформални лидери в обществото, които трябва да дават пример – учителите са точно такава, но при тях все още няма критично мислене, а по-скоро робуване на стереотипи."
Нови зелени лидери на мнение
"Определено имаме нужда. Наскоро правихме интервю с Нобеловия лауреат за мир проф. Мухамад Юнус, той сподели в разговора, че всички бизнес училища в света в момента все още обучават своите бъдещи икономисти в принципите на кафявата икономика. Трябва да променим модела от долу нагоре.
Нашите деца вече наистина имат критично мислене и се надявам, че то е важно за бъдещето на планетата и ще повлияе върху нашето мислене и всички заедно ще започнем да разрешаваме тези проблеми, които са много належащи в този момент."
Най-малките
"Нашите деца са плод на дигиталната епоха. Те почти не си спомнят предишното време, когато човек можеше да отиде в гората, да си намери една пръчка и да си представи, че е войник или да играем футбол на поляната пред блока. Те нямат друга алтернатива освен бъдещето, което им завещаваме.
Благодарение на тяхното критично мислене, все още се надявам, че планетата има шанс и ролята на преподавателите в средното образование е ключова."
Чуйте Гавраил Гавраилов в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Стоян Стоянов, управител на комуникационна агенция, партньор на различни публични организации в проекти за зелено предприемачество:
“Това, което мисля, че липсва в момента, е разбирането не само от страна на учителите, но и от страна на родителите – колко важно всъщност е опазването на природата, но по такъв начин, че да бъде интересно и полезно за децата. А самите родители, учители и децата да виждат, че това не е задължително по-скъпо и за сметка на семейния бюджет, а е нещо, което може да се прави и от него да се печели.
Това могат да бъдат малките стъпки към зеленото мислене. Може би не е нужно да делим децата в големите и в малките градове.
Пътувам доста, може би за децата в малките населени места им е още по-трудно да си представят, че това, което е наслагвано години наред – отглеждане на животни и земеделска продукция, което невинаги е екологично, е правилното. Трябва да мислим едновременно как можем да влияем и върху големите градове, върху децата в училищата, много от тях не са виждали как се отглежда земеделска продукция."
Малките стъпки
"Трябва да достигнем чрез учителите и родителите до тези деца. Те да говорят с лидерите на мнения – това могат да бъдат хората в социалните мрежи, които са им познати и интересни. И после заедно да решим как да променим към по-добро тяхното възприятие на света и неговото опазване."
Чуйте Стоян Стоянов в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg