Смисълът на научните открития е да се използват, същевременно обаче публикуването и четенето на много от авторитетните научни списания или изисква висок абонамент от потребителите, или авторът заплаща, така че публикацията му да може да бъде четена и споделяна. Малка група издателства държи интелектуалната собственост над голяма част от научните публикации.
А ако обществото финансира научни изследвания, то трябва да има свободен достъп до резултатите. Това не е само въпрос на справедливост, безпрепятственият поток на знанията е от решаващо значение за технологичните иновации и спомага за икономическия растеж.
„Всички списания трябва да са достъпни – казва проф. Николай Витанов от Физическия факултет на Софийския университет. – Жалко е важни научни открития да се възпрепятстват от тривиален и решим проблем, като липса на средства, да стигнете до информацията. Не е нормално научното познание да е недостъпно.“
Редица европейски държави предприемат мерки за срутването на високите финансови стени пред познанието. В Covid кризата всички статии, свързани с вируса, бяха и продължават да са отворени, но човечеството има и други проблеми за решаване.
Междувременно за хората, създаващи наука, появата на портала Sci-hub е може би едно от най-важните събития на 21 век. Платформата за свободно споделяне и теглене на научни статии е създадена през 2011 г. от програмистката Александра Елбакян, която има арменска, казахска и руска кръв.
Sci-hub прави науката по-достъпна, споделянето на информация по-лесно, ускорява прогреса и откритията, помага на младите изследователи да черпят от опита на своите колеги и да ползват труда им като основа за създаване на още повече наука, на нови лекарства, нови модерни технологии, за ускоряване на технологичния прогрес.
Разбира се, Sci-hub е пиратска платформа и нарушава традиционния бизнес модел на издателите. Но в крайна сметка ползите могат да се оценяват на глобално ниво, а издателите могат просто да преустроят бизнес модела си, за да използват свободното споделяне на информация, а не да го ограничават. В крайна сметка какъв е смисълът от правене на наука, ако никой не я използва?
Нови български учени бяха включени в класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука, което е повод за гордост. Същевременно според проучване на Евробарометър 57% от българите смятат, че не им е нужно да знаят какво се случва в науката. Проф. Николай Витанов, който отново е след двата процента най-добри световни учени в класацията, коментира тези, може би, парадоксални дадености.
„Ако имахме статистика отпреди десет години, резултатите може би щяха да са по-лоши и всъщност да се окаже, че има засилване на интереса. Преди пандемията публиката на научни събития на живо се увеличаваше и те се радват на интерес не само в столицата – коментира д-р Йордан Стефанов, автор на блога „Наука и критично мислене“.
Борис Михов е един много добър състезател по информатика. Той е ученик в СМГ "Паисий Хилендарски", участва в различни отбори и е посещавал множество състезателни форуми. Определя себе си себе си като ценител на разнообразната храна, хубавата музика и интересните сериали. Борис Михов е отличен със стипендия от Фондация "Еврика" заради бронзовия..
Представете си 70 хиляди квадратни метра парк, в който шедьоврите са така органично вплетени в природата, че сякаш винаги са били там. А когато става дума за Музея под открито небе в японското градче Хаконе думата шедьоври никак не е пресилена щом става дума за творби от автори като Огюст Роден, Сезар и Хенри Мур. Културното средище, отворило..
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена..
Честванията на 174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов продължават в Сопот. На рождената дата на писателя (9 юли) ще..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg