Два бяха акцентите във възобновената след девет години продукция на „Лулу“ на Албан Берг в Кралския театър „Ла Моне“ в Брюксел – динамичната режисура на Кшищоф Варликовски и участието на канадската певица Барбара Ханиган в трудната централна роля. Творбата описва историята на загадъчна млада жена на име Лулу, която извървява пътя на падението от богато издържана любовница сред виенския хайлайф до проститутка по улиците на Лондон. Интересна характеристика на главната героиня прави австрийският писател Карл Краус, съвременник на Берг: „Лулу унищожава всички, защото всички унищожават нея. Тя е жена, която никога не може да слугува на своя притежател и може да се извиси само чрез свободата си“.
Операта е базирана върху две пиеси на Франк Ведекинд – „Земният дух“ и „Кутията на Пандора“. Албан Берг сам създава либретото и работи върху операта в продължение на седем години до неочакваната си смърт през 1935, завършвайки само първите две действия. В този си вид творбата се играе десетки години. Едва след смъртта на вдовицата на автора – Хелене Берг, през 1979 в Парижката опера Пиер Булез дирижира завършеното от австрийския композитор Фридрих Церха трето действие. Тази окончателна версия се игра и в Брюксел.
Полският режисьор Варликовски интерпретира възхода и падението на Лулу като горчив реквием в памет на един ангел - като референция и към цигулковия концерт на Берг със същото послание. Това произведение също присъстваше в афиша на Ла Моне през ноември със солист Рено Капюсон. Действието във версията на Варликовски протича в съвременен оживен метрополис. Декорът – дело на Малгожата Шчешниак, представлява станция на метрото с два големи ескалатора. На този градски кръстопът се преплита житейския път на Лулу с редица персонажи: учен, амбициозен художник, вестникарски издател, музикант, атлет и ексцентрична графиня. Всички те стават жертва на фаталното ѝ влияние. Младата жена от дете мечтае да стана балерина. В началото на представлението Лулу непрекъснато ходи с балетни пантофки, на палци. Ранената ѝ артистична амбиция лежи в основата на разрушителната ѝ сила. Успоредно с основното действие зрителят проследява и ежедневието на деца от балетно училище. Устремът и невинността на тези млади създания контрастира остро с корумпирания свят на възрастните, доминиран от сексуално напрежение, стремеж за власт и пари. Първо действие завършва с мълчалив соло танц на балерина, чийто класически балетен език се разпада на нервни, конвулсивни движения – това е краят на детската мечта на Лулу. Солото бе страхотно изпълнено от Розалба Торес Гуереро. Постановката засяга и теми като съдбата на сама жена сред доминирания от мъже висш артистичен свят. Седмото изкуство е винаги част от режисьорския почерк на Варликовски. И сега на заден план текат кадри с известни фатални жени от класически филми.
Спектакълът на 18 ноември бе последен от серията, като беляза прощаването на Барбара Ханиган с емблематичната за нея роля на Лулу. Рядко в оперния театър може да се види такова завършено артистично постижение във всяко отношение – вокално, сценично, емоционално и дори физически. Мечтата на Лулу да стане балерина резултира в множество хореографирани сцени. В първо действие героинята почти непрекъснато ходи с балетни пантофки, на палци, като едновременно и пее. За това необикновено предизвикателство певицата отбелязва: „Това е един тричасов акробатичен маратон. Когато преди девет години трябваше да пея на палци, чувствах както еуфория, така и болка. В свободните си дни едва ходех. Тогава бях на 41, а сега съм на 50. Осъзнавам, че трябва да живея като монах и да съм много внимателна какво правя във времето между представленията. Ужасена съм, но знам, че Лулу ще ми помогне, тя ще ми даде сили“. Освен вокалната, Барбара Ханиган се радва и на успешна кариера като диригент, с особен акцент в работата си върху произведения от съвременни автори. Тя е участвала в световните премиери на 85 творби.
Операта „Лулу“ съдържа значителен брой действащи лица. Ще се огранича да спомена имената на най-важните от тях. Известният датски баритон Бо Сковхус бе впечатляващ вокално и физически като издателя Доктор Шьон и Джак Изкормвача. Синът на Доктор Шьон – музикантът Алва, бе интерпретиран от лиричния тенор Тоби Спенс. Басът Павло Хунка се изяви в ролята на енигматичния старец Шиголх. Райнер Трост бе художникът Валтер Шварц и симетричната в последната сцена партия на Тъмнокожия. Мецосопраното Наташа Петрински бе силно влюбената в Лулу графиня Гешвиц. Творбата завършва с нейните реплики: „Лулу мой ангел. Искам да те видя още веднъж. Аз съм завинаги до теб“.
Оркестърът на „Ла Моне“, ръководен от Ален Айтиноглу се справи с чест с изключително комплексната, изпълнена с предизвикателства партитура. Въпреки, че в „Лулу“ Албан Берг използва суровата додекафонична композиционна техника, като цяло творбата има по-романтичен характер в сравнение с предшественика си „Воцек“.
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg