ГЕРБ са проевропейски настроени само когато имат сметка от това

Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов, преподавател по социология в НБУ.

Коя реалност

"Помним какво направи Зукърбърг, премахвайки фактчекърите от "Мета" в САЩ, защото били с идеологически уклон. Това предполага, че фактите имат идеология някаква, което е явен абсурд. Ако кажем, че фактите имат идеология, това означава, че ние всъщност нападаме фактите и реалността, от която не можем да избягаме. Това е индикация за един процес, който, според мен, е много по-голям от това, което направи Зукърбърг, а именно да легитимира различни настроения, които не вземат реалността под внимание.

Всяка една обществена група формира своя истина. Това е неприятният и опасният процес, защото няма как това да е вярно в света, в който живеем. Ако всяка група, да кажем либерали и консерватори, си има собствена истина и реалност, то някой някъде явно е пропуснал нещо, защото фактите не могат да да бъдат в две реалности. Например, има логически абсурди в нещата, които Доналд Тръмп казва, едно от които е, че искал да е пацифист, и в същото време обявява, че иска да си вземе Гренландия, Канада и т.н. Това не звучи пацифистко, освен ако те не плеснат с ръце и не кажат, че искат да им се случи, благодаря ви, г-н Тръмп. Значи или едното е вярно, или другото е вярно, и според мен в това се крие този опасен процес."

Кой има интерес от разделени общества

"Това е политическа борба, едно към едно, дори когато говорим за пропаганда или фалшиви новини, или конспиративни теории, в основата на тези неща стои борбата за власт на различни групи. Все пак съвременният човек е доминиран от либералната идеология, формиран и основан на нея е и е структуриран спрямо нейните правила, но тя не се харесва на всички. Въпреки че е малко трудно да се каже кое не им се харесва в либералната идеология и да кажат какво точно лошо има в нея. Така че борбата за власт, на първо място, идва от обществените групи и намира отражение в политическото и става експлицитно ясна. Т.е. ние говорим за политическа борба, между определени политически кръгове, които се чувстват обезвластени. 

Например, как всички дела срещу Тръмп се използват популистки от него и неговите поддръжници, за да кажат, че са репресирани. Същото прави и Борисов. Те с Тръмп са много сходни като политически типажи, като характери лидери – хризматични и реалността им е такава, доколкото на тях им се харесва. И по още една много важна линия и Тръмп, и Борисов са популисти. Те казват това, което смятат, че ще се хареса."

"Новият свят започва своето ново начало" и "... ще пресушим соросоидното блато"

"Да започне оттам, че този речник, който използват българските политици – "соросоиди", "протестъри" и т.н., беше оформен преди малко повече от 10 години и част от медиите, които въведоха този речник на пропаганда, бяха собственост на Делян Пеевски тогава. Това е пак политическа борба, част от речника на пропаганда, който е антилиберален. Не смятам, че ДПС някога е била либерална партия. Тя мимикрира и хора като Делян Пеевски мимикрират определени нагласи и настроения, така че да се  залепят към определени  фигури, от които имат интерес. 

Към настоящия момент те имат интерес да се залепят към едно ново настроение и контратечение, каквото е "консерватизмът", в лицето на Доналд Тръмп. Нещо такова прави и г-н Борисов. Гледа какво се случва отвъд Океана, прави същото и се надява да бъде чут от някой, който смята, че му е важен, за да може да се закрепи на власт отново. Явно според неговата глава, ако има добри отношения с президента на САЩ, то бъдещето му е осигурено. Аз не смятам, че това е така. Tова, което иска според мен да постигне Борисов, е да се закрепи имиджово в едно ново течение по начина, по който той си го представя. Заради всичко това българското общество се връща години назад към нещо, което ни е познато – "Борисов" 3, "Борисов" 2, "Борисов" 1. За съжаление усилията, които бяха положени от гражданското общество, ще получат пауза. Надявам се да е кратка."

"Фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и неразпознавани, а бъркани с "консерватизъм"

"Едно от нещата е залитането на Мъск към "Алтернатива за Германия", формация, която има много залитания към нацизма и националсоциализма. Това, че Мъск ги смята за нещо, което може да върне някаква независимост или да бъдат спасител на Германия, е доста притеснително. Притеснителни са и нагласите на германското общество, което ги поставя на доста предни позиции.

А у нас по повод заплахите на "Възраждане", че ще запалят НС и липсата на реакция от страна на ГЕРБ, ще кажа, че Борисов знае много добре, че не може да управлява открито с тях. Но да не забравяме, че у нас политическите отношения винаги са лични. Т.е. тук имаме едно лично отношение, което рефлектира върху цели политически партии. Липсата на конфронтация между ГЕРБ и "Възраждане" бих си я обяснил като вид мимикрия отново – да не правим излишен шум от въпроси, които не са ни важни. Нека те си лаят. Всъщност ГЕРБ са проевропейски настроени само когато имат сметка от това. Проследявайки историята им назад, думи и действия на Борисов, на Горанов, на Теменужка Петкова, ние няма как да останем с впечатление, че ГЕРБ са проевропейска партия."

Националното право е маловажно

"За съжаление това е една нормална ситуация в българския живот от много години, срещу която не е имало никога институционален отпор. Помним Волен Сидеров как ходеше с пистолет в НС. Институциите трябва да реагират и срещу изказванията на Костадинов, че ще запали НС, и срещу откровени заплахи за насилие. Липсата на институционална реакция е водеща, защото, когато някой политик каже или направи нещо, което цялото общество вижда, че не е както трябва, но няма институционална реакция и то системно, години наред, гражданите си казват, "ами, значи това е нормално, явно няма значение". По този начин изпускаме едни форми на контрол, които държат обществото заедно.

Едно от обвиненията към либералната общност е, че е някаква форма на фашизъм. Това е явен абсурд. Но това пак е израз на борбата за власт – да бъде дискредитирана общността, която на нас не ни харесва, наричайки ги "фашисти", и по този начин се опитваме да се консолидираме като техни врагове. "Те са такива" е част от тази голяма борба, но защо? Проблемът е, че големи групи хора се подлъгват от такива нападки и  епитети. Реалността обаче се връща често с голяма сила и знаем какво се случи в Германия 1933 година. Надявам се, че няма да стигнем до това, което се е случило тогава в Европа. За мен един от големите проблеми на либерализма е, че е прекалено толерантен към тези, които искат да го унищожат."