Неотдавна бях във Виена за представянето на изложбата „Хлябът“ от Атанас Качамаков в „Дом Витгенщайн“, но за уникалната постройка, където се помещава Българският културен център ще ви разкажа след малко. Експозицията с 30 рисунки от съкровищницата на НДФ „13 века България“ ще остане в австрийската столица до 20 януари. Тя разказва в картини и текст как се ражда хлябът по българските земи в началото на ХХ век. А личността на художника е повече от интригуваща. Роден през 1898 година в Лясковец, той завършва Художествената академия при проф. Иван Лазаров и прави кариера на скулптор в Съединените щати, печелейки първа награда на голямата изложба на Ню Йорк с мраморната си фигура „Индианка с дете“. През 30-те години е художник на холивудските суперпродукции „Бен Хур”, „Царят на царете”, „Елена от Троя”, „Ноевият ковчег”. Завещава имението си в Палм спрингс на художествения факултет в университета на Санта Барбара, на който е основател. До ден днешен двама студенти всяка година получават стипендия на името на Атанас Качамаков и жена му.
Но да се върнем към „Дом Витгенщайн“ във Виена. Повече за уникалната сграда, която продължава да е място за поклонение и преклонение на архитекти и философи от целия свят, ще научите днес.
Прадедите на Лудвиг Витгенщайн инвестират в металолеене на 200 км от Виена и понеже австрийците по традиция са изключителни шлосери и металурзи, философът има късмета да се роди в едно от най-богатите семейства в Европа. Имането очевидно не им носи щастие, защото трима от братята му се самоубиват, а той също не е далеч от мисълта да посегне на живота си. Лудвиг се отказва от цялото си наследство и се отдава на служба на обществото – философските си трактати пише сякаш между другото. А то се изразява в участие като офицер в Първата световна война, където получава награди за храброст. Преподава в училища в затънтени селца, работи инкогнито като санитар в лондонска болница през Втората световна война…
Витгенщайн твърди, че философията е единствената работа, която му носи истинско удовлетворение, а аз си признавам, че не съм в състояние да възпроизведа нито един от постулатите му. Но затова пък имах късмета нощувам в подчинената на тезите му постройка, пресъздадена от архитекта Паул Енкелман по точните изчисления на мислителя. Куриозното е, че Витгенщайн не е живял в сградата и пет минути. Той я е построил за сестра си Маргарете Стоунбъро.
За Лудвиг къщата е като „художествено произведение на всеобщата наука”, но и като обяснение в братска обич.
За виенчани „Пале Витгенщайн“, както е познат домът, е исторически паметник и повод за гордост, а за гостите – известна забележителност.
Сестрата на философа купува парцела – бивш разсадник, а един от най-видните проектанти на онова време, изповядващ принципа на модерната архитектура „Формата следва функцията”, който съчетава елементи от сецесиона, класицизма и американската селска къща.
Енгелман и Витгенщайн са близки приятели. Затова представените пред Виенската община планове са подпечатани и подписани от двамата.
С което архитектът си взима белята…
Лудвиг Витгенщайн проектира до най-финия детайл невероятните прозорци с монолитно излята от метал дограма и резета, които приличат на затвор на оръдие. Причудливите и неповторими ъглови радиатори, също произведени в заводите на семейството. Вратите, които превръщат сградата в бункер.
Мислителят въплъщава и съединява есенцията на философско-естетическото и архитектурното функционално начало, подобно на изградена философия в смисъла на връзката между позитивизъм, конструктивизъм и функционалност. Той възприема сградата като „художествено произведение на всеобщата наука” и тя започва да му влияе много силно.
Маргарете Сноубъроу живее в къщата цели 30 години до кончината си през 1958-а. Тя особено харесва разделянето на спалнята ѝ на две, така че през цялото време да вижда градината, но да има и уединение. Синът ѝ Томас наследява къщата, но макар да е архитект, намира дома неудобен и хладен, неподходящ за живеене. Решава да се отърве от него . Купува го прочутият строителен предприемач Франц Катлайн, който възнамерява да разруши къщата и да „върже“ големия магазин на съседната улица и близкия пазар с 16-етажен хотел. За голямо учудване и Федералната служба за опазване паметниците на културата, и общината дават разрешение за строежа. Дори изсичат дърветата в двора.
Тогава се намесват авторитетни австрийски архитекти като проф. Фридрих Курент, Роланд Райнер, Фридрих Ахлайтнер, Гюнтер Фойерщайн, които чрез изявите си в медиите разбунват обществото. Фойерщайн изтъква обянието на строгата конструкция, високите тавани, връзката на огромните прозорци с градината, одухотвореността на терасите, аскетичната оскъдност на сивите подове от специален материал, на голите електрически крушки и липсата на завеси. Всичко е разчетено до милиметър, властват сдържаност, ред и прецизност. И само с едно движение на изтегляне с кука праговете на прозорците се вдигат нагоре под формата на 10-сантиметрови метални стени и превръщат дома в непристъпен бункер.
Архитектите настояват за повторна преценка за сградата, твърдят, че Витгенщайн също я е обитавал. Аргументира се, че няма друг случай, при който голям философ да е извлякъл практическа полза от своите строителни възгледи.
Министърът на науката по онова време – д-р Херта Фирнберг назначава нова проверка. Резултатът от нея е, че къщата обявена за паметник на културата с указ от 26 юли 1971-а. Но през следващите 4 години тя се руши, изоставена и необитаема.
Страната ни вади късмет, че един от архитектите, обявили се в защита на дом Витгенщайт е Карл Аубьок. Майка му е българка и той разкрива на нашия посланик, че родината ни може да се сдобие с великолепен имот на цената, на която днес във Виена не може да се купи и гарсониера в краен квартал. Живеещият във Виена от десетилетия арменец от български произход Гарбис Папазян съдейства при преговорите на Н.Пр. д-р Владимир Гановски със собственика на имота инж. Катлайн. Истинският двигател на сделката е Людмила Живкова. Тя става факт на 5 декември 1975 година. Следва внимателен ремонт, защото в един исторически паметник не могат да се правят преустройства. Разрешават единствено под градината да се изгради подземна кинозала с 250 места с мрамор от Сандански и стъклопис със сюжети от Казанлъшката гробница.
Днес във Виена говорят, че дом Витгенщайн преживява истински Ренесанс, заради активната културна програма. Сградата е обект на посещение, обожание и дори на посегателство от почитатели на философа. Макар снимането вътре да е забранено, с очите си видях как запленени от решенията му архитекти си открадват по някой кадър с мобилен телефон и се взират във всеки ъгъл. Учени оразмеряват с крачки залите и търсят логика в размера… Каквото и да е обяснението, магията на Дом Витгенщайн – действа.
Снимките са предоставени от Магдалена Гигова
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана...
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg