През последната пандемична година всички изкуства претърпяха промяна, но как онлайн излъчванията промениха театъра? Технологиите, като сценични ефекти, отдавна са част от сцената, но очаквахме ли и онлайн излъчванията да станат част от театъра и трябва ли да се мисли за онлайн представленията като отделен жанр, какви изисквания има той към артистите и как един артист се подготвя за едно представление в онлайн среда?
На тези въпроси отговаря проф. Възкресия Вихърова, театрален педагог в Нов български университет, режисьор и актриса. Тя защитава своята професура именно с темата за театъра в онлайн пространството и представя театрален минисериал – „Когато аз бях ти“, подготвен по нейна идея в условията на пандемия. Минисериалът представя действителни истории от съвременния живот, свързани с трагични събития, под формата на трансформиращ преразказ, определяни като зуум пърформанс:
“Когато аз бях ти“ не съм го замисляла за онлайн. Той е документален спектакъл, смятах, че само ще репетираме онлайн и после ще го направим на сцена, но се оказа, че репетициите онлайн са нещо съвсем различно и си имат нови закономерности, тогава решихме да репетираме онлайн за представление, което ще представим онлайн. На нас не ни се искаше да имаме извинителни причини, по които да не проведем проектите си, и започнахме работа по „Историята ти: Ти в мен“ със зуум пърформанс. Това е много мултимедиен спектакъл. Имаше 6000 влизания, в която и да е зала театрална не можем да имаме такъв достъп до хората. На другия ден след излъчването, въпреки че сме стояли пред компютрите, всички имахме мускулна треска. Не мога да се наема и да кажа дали има нови изисквания, но всеки, който се занимава с това, трябва да си зададе въпроса. Тази пандемична ситуация раздели нашата гилдия на две мнения – „Стига вече с тези движещи се картинки“ е едното, а другото е „Това е едно предизвикателство, от което можем да се учим“. Аз по-скоро заставам на страната на второто. Искат се много нови неща от актьора и режисьора, защото се отказваме от тази непосредствена телесност, която имаме по време на репетиции и съответно по време на представлението.“
В центъра и на онлайн излъчването на театъра стои и енергията на тялото, на чии театрални практики тук трябва да се позовем – Биомеханиката на Мерхолд, архетипното състояние на Гротовски, азиатската телесност на Барба или паузата на тялото на Вахтангов. Може би ключът е в съчетаването на много практики, твърди професор Вихърова:
„Процесът е много интимен, защото актьорът е със собственото си изображение на екрана, докато репетира. Когато тялото стане преекспресивно по Барба, може да стане срив, когато излезе от камерата, тази експресивност трябва да се замени с нещо. Тук идва идеята за усиленото тяло, което помага с приложения за актьора. Ние работихме с нещо като снап чат камерата, където актьорът може да изгради своите мултиперсонажи, и като в куклен театър да започне да строи своите образи. Мисля, че са нормални анологиите с телевизионен театър и мултимедии, в които може 90 процента от представлението да е поверено на мултимедията.“
Повече чуйте в звуковия файл.
Снимка – НБУ
В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..
Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..
"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието. Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..
По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
