През последната пандемична година всички изкуства претърпяха промяна, но как онлайн излъчванията промениха театъра? Технологиите, като сценични ефекти, отдавна са част от сцената, но очаквахме ли и онлайн излъчванията да станат част от театъра и трябва ли да се мисли за онлайн представленията като отделен жанр, какви изисквания има той към артистите и как един артист се подготвя за едно представление в онлайн среда?
На тези въпроси отговаря проф. Възкресия Вихърова, театрален педагог в Нов български университет, режисьор и актриса. Тя защитава своята професура именно с темата за театъра в онлайн пространството и представя театрален минисериал – „Когато аз бях ти“, подготвен по нейна идея в условията на пандемия. Минисериалът представя действителни истории от съвременния живот, свързани с трагични събития, под формата на трансформиращ преразказ, определяни като зуум пърформанс:
“Когато аз бях ти“ не съм го замисляла за онлайн. Той е документален спектакъл, смятах, че само ще репетираме онлайн и после ще го направим на сцена, но се оказа, че репетициите онлайн са нещо съвсем различно и си имат нови закономерности, тогава решихме да репетираме онлайн за представление, което ще представим онлайн. На нас не ни се искаше да имаме извинителни причини, по които да не проведем проектите си, и започнахме работа по „Историята ти: Ти в мен“ със зуум пърформанс. Това е много мултимедиен спектакъл. Имаше 6000 влизания, в която и да е зала театрална не можем да имаме такъв достъп до хората. На другия ден след излъчването, въпреки че сме стояли пред компютрите, всички имахме мускулна треска. Не мога да се наема и да кажа дали има нови изисквания, но всеки, който се занимава с това, трябва да си зададе въпроса. Тази пандемична ситуация раздели нашата гилдия на две мнения – „Стига вече с тези движещи се картинки“ е едното, а другото е „Това е едно предизвикателство, от което можем да се учим“. Аз по-скоро заставам на страната на второто. Искат се много нови неща от актьора и режисьора, защото се отказваме от тази непосредствена телесност, която имаме по време на репетиции и съответно по време на представлението.“
В центъра и на онлайн излъчването на театъра стои и енергията на тялото, на чии театрални практики тук трябва да се позовем – Биомеханиката на Мерхолд, архетипното състояние на Гротовски, азиатската телесност на Барба или паузата на тялото на Вахтангов. Може би ключът е в съчетаването на много практики, твърди професор Вихърова:
„Процесът е много интимен, защото актьорът е със собственото си изображение на екрана, докато репетира. Когато тялото стане преекспресивно по Барба, може да стане срив, когато излезе от камерата, тази експресивност трябва да се замени с нещо. Тук идва идеята за усиленото тяло, което помага с приложения за актьора. Ние работихме с нещо като снап чат камерата, където актьорът може да изгради своите мултиперсонажи, и като в куклен театър да започне да строи своите образи. Мисля, че са нормални анологиите с телевизионен театър и мултимедии, в които може 90 процента от представлението да е поверено на мултимедията.“
Повече чуйте в звуковия файл.
Снимка – НБУ
Художникът Костадин Жиков представя своята самостоятелна изложба "Кехлибарени сънища". В експозицията са показани 20 картини, включващи пейзажи и актова живопис. Заглавието обединява две различни тематики и отразява навлизането на автора в топлата, кехлибарена цветова гама през последните години. За втори път Жиков показва голото тяло като..
Къде отиват спомените и преживяванията ни, когато потънат в подсъзнанието, и какви следи оставят те върху нас? Ако не сте се питали това, сега имате повод да го направите, защото танцовият спектакъл "Къде отиват сънищата наяве" кани всеки зрител да изследва своето вътрешно "аз" и да забрави за момент границите между реалността и съня. Всяка сцена в..
Борислав Стоянов представя Stick Place. В творбата си съчетава изображение на негова пластика, направена преди години, и кратък авторски стих, които намира за свързани и онагледяващи темата за разноезичието. Художникът използва библейския сюжет за построяването на Вавилонската кула, който дълбоко е залегнал в културата ни и остава символ на..
Художествената галерия "Станислав Доспевски" - Пазарджик гостува в София, представяйки за първи път в столицата колекцията "Стоян Василев". Това е възможност за публиката в София да се потопи в магията на произведенията на един от най-големите пейзажисти в българското изобразително изкуство, художникът, който превръща старите улици, пазари и..
Журналистът Иво Тодоров създаде първия български компактдиск с музика, генерирана от изкуствен интелект. Компилацията е със заглавие "Обещай да ме целунеш" и съдържа 14 композиции, направени от Suno АI, като мелодиите и вoкалите са генерирани изцяло от платформата. 12 от текстовете на песните са по стихове на Иво Тодоров от последната му книга..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg