Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

КСНС препотвърди позицията си за РСМ – какво следва

Любомир Кючуков: Позитивно е, че институциите и партиите ни мислят еднакво за РСМ

Проф. Огнян Герджиков: РСМ трябва да разбере, че няма да отстъпим от исканията си

| обновено на 11.01.22 в 11:35
Снимка: Пресцентър на президента

Има ли промяна в позицията на България към Северна Македония след Консултативния съвет при президента?

Темата коментира в “Нашият ден“ Любомир Кючуков, дипломат от кариерата, директор на Института за икономика и международни отношения.

“На практика има два основни резултата от вчерашното заседание на Консултативния съвет. Първият е, че беше препотвърдена досегашната досегашната българска позиция, включена в няколкото документа, за които става дума в съобщението след Консултативния съвет.  

Любомир Кючуков

“Второто е, че беше подкрепен подходът на правителството за активно търсене на решение на този проблем. От тази гледна точка бих казал, че наистина няма изненада.

Първият позитивен факт е, че българските институции и българските политически формации мислят еднакво по този въпрос.

Второто е, че действително няма друг път за намиране на решения от този проблем, извън постигането на договореност.

Сякаш напоследък в очите на българското обществено мнение започва да битува мнението, че всяка договореност, която бъде постигната между България и РСМ, би била в ущърб на България, едва ли не предателство на българските интереси.

Тук следва да се напомни, че самото блокиране на началото на преговорите от българска страна не беше цел, а инструмент. И спирането на преговорния процес между двете държави не може да се разглежда като цел на българската външна политика.

Според мен основата за българската външна политика би била постигне на двустранно споразумение между двете страни, в което да има ясни ангажименти за решаване на проблемите. Да има пътна карта във времето как тези ангажименти да бъдат изпълнени и не на последно място механизъм за контрол, който да позволява наблюдаването на тези ангажименти в рамките на преговорния процес."

"Първото, което е важно да се каже, е, че България много ясно заяви и това беше потвърдено и вчера, както към сегашната идентичност на гражданите на РСМ, така и към правото им да наричат езика си както те намерят за добре.

Друг е въпросът, че надписи и транспаранти от рода “Македония е българска“, каквито видяхме вчера пред сградата на Президентството, не подпомагат българската позиция. Защото в основата на българската позиция лежи настояването да се спазва Договорът за добросъседство, в който двете страни ясно и категорично заявяват, че нямат териториални претенции."

Чуйте повече в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Огнян Герджиков, юрист и политик, председател на 39-ото НС.

“Много се радвам, че на вчерашния Консултативен съвет нашите политици са били единодушни. Това показва, че по много важни национални теми можем да постигаме съгласие, това е похвално.

Огнян Герджиков

Известно е, че в Македония се насажда една добре изразена омраза към България. Те трябва да разберат, че ние няма да отстъпим, защото ние си изпълняваме задълженията по договора. Ред е те да направят крачките, които трябва да бъдат направени. Те нарушават този договор. Докато не спазват това, което са се ангажирали преди четири години, няма шанс да се направят тези прошки. Трябва да разберат, че те са на ход и трябва да направят така, че да отворят врата си към ЕС.“

Негативната нагласа към България

“Това зависи от управлението на РСМ. Те трябва първо тези учебници, по които учат македонските деца да ги махнат и пренапишат. Да ги заменят с такива, в които да няма ругателства към България. Да не се изкарва България една фашистка държава, фашизъм в България в този смисъл на думата изобщо не е имало, това историците го знаят чудесно. Те възпитават още от детска възраст едно отношение към България едва ли не като към най-голям враг. “

Чуйте проф. Огнян Герджиков в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Семейно радио" с морски поздрав от Двореца навръх Илинден

С директно излъчване от Държавен културен институт Културен център "Двореца" в Балчик продължава българското турне на "Семейно радио" с изнесено студио от градове и села. В търсене на семейния дух и родовата памет в ежедневието и празничните мигове навръх Илинден ви срещаме с: директорката на най-посещавания туристически обект в България и домакин на..

публикувано на 20.07.24 в 15:40

Илиян Василев: Пеевски предлага Атлантизъм с висока степен на корупция

"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата" Чие бъдеще "Очевидно за бъдещето на децата ни, на внуците ни, а през това бъдеще, битката е за Европа и света. Всеки се бори за своята версия. Моделът, по който бяхме управлявани до този..

публикувано на 20.07.24 в 08:25

Росена Добрева: За толерантността и спасяването на българските евреи

16-годишната  Росена Добрева  от Средно училище "П. Яворов" Стралджа спечели  Международния филмов и литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" . Конкурсът се организира от Центъра за еврейско-българско сътрудничество АЛЕФ. За човечността, толерантността и героизма на българите в спасяването на..

публикувано на 20.07.24 в 10:30
Рисунка на Дейв-Стивън Ерон

България в очите на едно семейство, живеещо в Париж

България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон . Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство. Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в..

публикувано на 19.07.24 в 12:57

Да изпратиш писмо до непознат

Всички, които се занимават професионално или като доброволци с хора в нужда, се натъкват на един неизменен факт – че наред с конкретните материални  потребности,  почти наравно с тях, а понякога и в по-голяма степен, изпъква необходимостта на човека да бъде познат, признат и обикнат. Забелязала го е и Катя Кутянова , доброволец и организатор на..

публикувано на 19.07.24 в 11:52