“Хижар“ вече е професия в Националната класификация на професиите и длъжностите, но тепърва предстои работа на специалисти от Българския туристически съюз и Националната агенция за професионално образование и обучение по създаване на държавен стандарт за обучение по нея.
До този момент хижарите бяха назначавани като салонни управители, бармани, камериери, камериерки и други длъжности, които не отговарят на спецификата на положения труд.
Какво ще включват изискванията към професията и с какво те ще помогнат на заетите в тази дейност?
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Васил Николов, изпълнителен секретар на сдружение „Български туристически съюз“:
“Често пъти ни беше поставян въпросът “като какъв да назначим хижаря“, тъй като такава професия няма в класификацията. Затова я предложихме с помощта на Министерство на туризма и на други организации на Министерство на труда и социалната политика и професията беше допълнена. Направена е чисто административната крачка.
Професията “хижар“ винаги е съществувала, просто не е била административно записана и хората бяха назначавани на други длъжности.“
Всяка хижа има своята специфика. Има хижи, които са високо в планината, до които достъпът става само пеша и евентуално с муле и катър. Има и такива, при които дори по този начин в момента е възпрепятстван достъпът и зимата може да се стига само със снегоходки.
Често се случва хижарят да е там, а събота и неделя да идва някой да му помага, защото тогава се очаква по-голям поток от туристи. Рядко има хижи, които се обслужват от повече от двама души.“
“Това, което ще се промени с вписването на професията, е, че хижарите ще бъдат назначени по един правилен и законосъобразен начин. Защото в професията “хижар“ ти си и готвач, и посрещаш туристите, и чистиш след тях, трябва да разбираш и от дребни ремонти.
Това е съвкупност от различни компетенции, които този човек трябва да притежава. И когато той бъде назначен като “салонен управител“, няма как в длъжностната ме характеристика да влизат всички дейности и се прави формална длъжностна характеристика, която не отговаря на спецификата на неговата заетост.“
“Мислим и как да се изработи държавен образователен стандарт по професията, да бъдат изготвени и съответните учебни планове. Ние имаме център за професионално обучение към Български туристически съюз, в който се обучават планински водачи. По същия начин можем да обучим хижари. Човек за хижар се намира много трудно, защото не всеки би могъл да се справи с тази работа.“
“Трябва планината да ти е в кръвта. Няма учебник, по който да прочетеш как се става хижар. Аз съм израснал по хижите от дете.
Трима души поддържаме хижата, взимам и допълнителни хора за събота и неделя, един или двама души.
В момента в договорите ни пише “управител на хижа“. Не виждам разлика между “управител“ и “хижар“.
Разчитаме на човекопоток, в момента сме събрали доста хора. Голяма част от хората ни са редовни посетители. Там, където няма посещение, значи има лоша организация.“
Темата коментира в “Нашият ден“ Петър Велков, управител на хижа „Червената шапчица“:
“Не съм особено въодушевен от промяната, тъй като това е един добавен ред в един списък с професии и това само по себе си нищо не значи.
Вече имаше една длъжност в същата таблица и в същата осигурителна група – “управител, хижа“, така че всичко е в ръцете на БТС и Министерство на туризма.
Има много неща, които винаги съм си мечтал да бъдат задължителни за един хижар в личен план – да бъде радиолюбител, да може да ползва радиостанции, задължително да може да оказва първа помощ. И други такива неща, които са трудни за регулиране и отнема време да бъдат научени.“
На днешния 2 януари се навършват 190 години от тържественото откриване на Първото светско училище в България, основано в Габрово. Това значимо събитие в историята на българското образование е реализирано благодарение на Васил Априлов, като негов съвременен наследник днес е Априловската гимназия. От ръководството на училището обявиха, че ще..
Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как културата и литературата влияят върху формирането на личността и възгледите. Глишев споделя своите наблюдения за 2024 година, като я описва като противоречива – успешна в личен план, но на фона на..
В днешния епизод ще се потопим в един радостен момент от живота на две деца – братче и сестриче, които за първи път получават дългоочаквания подарък – домашен любимец. Деца, които доскоро дори не са мечтали за подобен дар, защото майка им – педантична чистница, винаги е поставяла хигиената и реда над техните желания. Понякога обаче родителското..
Подаръците са символ на любов или приятелско отношение. Френският етнолог Марсел Мос проучва практиката за размяна на дарове в архаичните общества. Прочутото му "Есе за подаръка" от 1925 година обяснява новогодишната "лудост за подаръци", която ни кара да прекарваме часове в мола. Мос установява, че по отношение на подаръците всеки от нас..
Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) отбелязва своята 25-годишнина с равносметка за успехите и предизвикателствата, които я превърнаха в надежден партньор на българските земеделски производители. В специалната рубрика "Темата на деня" доц. д-р Младен Младенов, изпълнителен директор на НССЗ и д-р Димитър Ванев, директор дирекция в..
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На..
Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg