Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

За 93% от българите езикът е основен елемент на националната идентичност

Снимка: ibl.bas.bg

За 93% от българите езикът е основен елемент на националната ни идентичност. Това показва първото в България широкомащабно представително изследване на отношението на съвременната българска езикова общност към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в рамките на две години – от 2017 до 2019 г. Базова организация е Институтът за български език на БАН, който разработва кодификационните документи, задължителни за официалната писмена практика на български книжовен език. Начинанието е трудоемко и скъпо, но събраните данни ще бъдат меродавни поне за десетилетие, защото нагласите се променят много бавно, дори когато практиката показва силно разколебаване в прилагането на някои правила.

Учените установяват, че анкетираните 1000 пълнолетни българи не само не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, но дори изказват удовлетворение, че е потърсено мнението им за нещо наистина важно. Символната стойност на езика се оказва водеща за сънародниците ни, което се потвърждава и от разминаването между нагласите им към книжовната норма и практическото прилагане на правилата.

Като много важна е посочена и функцията на книжовния български език като средство за общуване. За разлика от възрожденския период днес книжовният български език има по-скоро разграничаваща, отколкото обединяваща функция. В тази посока е и ефектът от приемането на българския език като един от официалните езици на Европейския съюз, както и утвърждаването на кирилицата като предпочитаната азбука за писмена комуникация. Владеенето на книжовния език също така е критерий за разграничаване между „грамотни“ и „неграмотни“.

Учените обръщат внимание, че една група от анкетираните рязко се отделя от всички останали – това е групата на хората, които сами се определят като „живеещи в мизерия“. За тях въпросите, свързани с книжовния език, не са от значение, а отговорите най-често са „не мога да преценя“. Макар че те са по-малко от 1 %, тревожно е, че има граждани, които са напълно отчуждени и изолирани от общността.

Анкетата показва също, че повечето българи са търпими към грешките на околните и рядко им правят забележки, навярно поради собствената си неувереност по отношение на книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на високопоставени личности, политици, журналисти и други публични лица е голяма. Езиковедите наблюдават и подчертано доверие към благонадеждни научни източници на информация и справка по затруднителни случаи на употреба. Голямо е търсенето чрез интернет. Това прави особено належащо създаването на интернет платформа от езикови ресурси и на тази необходимост трябва да отговори платформата, която предстои да бъде въведена – БЕРОН (български езикови ресурси онлайн).

Представителното проучване на нагласите към книжовната норма и прилагането на утвърдените правила дава на учените солидни аргументи в работата им. Високата оценка на символната функция на книжовния ни език като елемент на националната ни идентичност е ясен сигнал към вземащите важни решения за държавата ни, че по темата за езика трябва да се работи много внимателно, с аргументи и зачитане на обществените нагласи.

В предаването „За думите“ – разговор с доц. Руска Станчева и доц. Татяна Александрова от Секцията по съвременен български език на Института за български език при БАН, част от екипа на проучването.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Капка Тодорова: Медиите в България конструират паралелен на истинския свят

Как ще изглежда България след 20 години, ако гледаме само българска телевизия, коментира в предаването "Мрежата" журналистът Капка Тодорова, кореспондент на "Клуб Z" в Берлин. (По повод фейлетона ѝ "Пътуване в бъдещето") " Всичко във връзка с войната в Украйна или енергетиката, или международната и вътрешната политика, което медиите в България..

публикувано на 27.05.22 в 16:30

Между истината и измислицата или историята на Павли

Прожекторът днес е насочен към един много интересен д окументален филм "Съдбата на скитника" . Това е първи документален филм за режисьорката Ана Китанова, с който тя   спечели наградата за дебют на Националния фестивал на кино "Васил Гендов" .    55-минутната  лента разказва историята  на човек, който е вече на 75 години и въпреки това не се..

публикувано на 27.05.22 в 13:40

Мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма

Мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това е темата на международния обучителен семинар, който се провежда в зала "Изток“ на НС на 26 и 27 май по Европейския проект "LIGHT" . Партньори по проекта са Италианската конфедерация на либералните професии, Европейският съвет на свободните професии в Белгия, Италианската конфедерация..

публикувано на 27.05.22 в 13:30
Христо Мутафчиев

1500 лв. стартова заплата за работещите в сценичните изкуства – искането ни е навреме и намясто

Ако при актуализацията на бюджета не се увеличат парите за работещите в сценичните изкуства от есента актьорите в цялата страна излизат на протест, съобщи председателят на Съюза на артистите у нас Христо Мутафчиев.  Той е разговарял с министъра на културата Атанас Атанасов и е поискал стартовата заплата в сектора да стане 1500 лева. Сценичните..

публикувано на 27.05.22 в 10:57
Празник

Различни ли са различните деца?

Децата с аутизъм са различни , затова и с тях трябва да се работи по различен начин. При голяма част от тях се наблюдават характерни сензорно моторни нарушения – например обща неловкост, некоординирана походка, проблеми при извършването на фини целенасочени движения, непоносимост към звукови и други стимули от средата . Ето защо е важно тези..

публикувано на 27.05.22 в 10:40