За 93% от българите езикът е основен елемент на националната ни идентичност. Това показва първото в България широкомащабно представително изследване на отношението на съвременната българска езикова общност към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в рамките на две години – от 2017 до 2019 г. Базова организация е Институтът за български език на БАН, който разработва кодификационните документи, задължителни за официалната писмена практика на български книжовен език. Начинанието е трудоемко и скъпо, но събраните данни ще бъдат меродавни поне за десетилетие, защото нагласите се променят много бавно, дори когато практиката показва силно разколебаване в прилагането на някои правила.
Учените установяват, че анкетираните 1000 пълнолетни българи не само не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, но дори изказват удовлетворение, че е потърсено мнението им за нещо наистина важно. Символната стойност на езика се оказва водеща за сънародниците ни, което се потвърждава и от разминаването между нагласите им към книжовната норма и практическото прилагане на правилата.
Като много важна е посочена и функцията на книжовния български език като средство за общуване. За разлика от възрожденския период днес книжовният български език има по-скоро разграничаваща, отколкото обединяваща функция. В тази посока е и ефектът от приемането на българския език като един от официалните езици на Европейския съюз, както и утвърждаването на кирилицата като предпочитаната азбука за писмена комуникация. Владеенето на книжовния език също така е критерий за разграничаване между „грамотни“ и „неграмотни“.
Учените обръщат внимание, че една група от анкетираните рязко се отделя от всички останали – това е групата на хората, които сами се определят като „живеещи в мизерия“. За тях въпросите, свързани с книжовния език, не са от значение, а отговорите най-често са „не мога да преценя“. Макар че те са по-малко от 1 %, тревожно е, че има граждани, които са напълно отчуждени и изолирани от общността.
Анкетата показва също, че повечето българи са търпими към грешките на околните и рядко им правят забележки, навярно поради собствената си неувереност по отношение на книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на високопоставени личности, политици, журналисти и други публични лица е голяма. Езиковедите наблюдават и подчертано доверие към благонадеждни научни източници на информация и справка по затруднителни случаи на употреба. Голямо е търсенето чрез интернет. Това прави особено належащо създаването на интернет платформа от езикови ресурси и на тази необходимост трябва да отговори платформата, която предстои да бъде въведена – БЕРОН (български езикови ресурси онлайн).
Представителното проучване на нагласите към книжовната норма и прилагането на утвърдените правила дава на учените солидни аргументи в работата им. Високата оценка на символната функция на книжовния ни език като елемент на националната ни идентичност е ясен сигнал към вземащите важни решения за държавата ни, че по темата за езика трябва да се работи много внимателно, с аргументи и зачитане на обществените нагласи.
В предаването „За думите“ – разговор с доц. Руска Станчева и доц. Татяна Александрова от Секцията по съвременен български език на Института за български език при БАН, част от екипа на проучването.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg