Тайната на раждането

Пътешествието ни помага да разберем красотата на пространството и безценността на времето. Който пътува по света, прекроява маршрутите си в зависимост от своите интереси. Едни предпочитат пълна почивка. Други се интересуват от исторически забележителности. Трети от културата на дадената страна. Четвърти наблягат на шопинга или кръчмите.

Ципи Монет пък събира факти за традиции, свързани с появата на бебето на белия свят. Тя е антрополог-изследовател, автор на книгата „Тайната на раждането“, която вече е библиографска рядкост в Израел, но предстои издание на английски. Дамата също така е и дула (думата идва от старогръцки и означава „лично обслужваща господарката“). В случай господарката е родилката, т.е вариант на българските баби-акушерки. Ципи е обиколила над 100 държави, най-вече в Южна Америка, Аляска, Африка и Далечния изток. Интересува се от описанието на раждането в Библията, Корана и будистките книги.

С нея се срещна кореспондентът на БНР в Израел Искра Декало.

Не си ли излишният човек в родилната зала, защото малцина в днешно време раждат вкъщи?

"Присъствието на знаеща целия процес на раждането жена в родилната зала силно мобилизира лекарите. Едновременно с това разведрява атмосферата, дори тази жена нищо да не говори, а тихичко да си плете, седнала до родилката. Всъщност това е човекът, който няма да позволи да се правят излишни обезболяващи инжекции, операции, раждане с вакуум или изкуствено изтичане на околоплодните води. Разбира се, не мога да иззема всички функции на шаманите или както при вас ги наричат – бабите. Със закони е наредено жените да раждат в болница, сякаш са болни или безпомощни.

В Мадагаскар при раждане около родилката се събират всички жени от селото. Сред тях са и тези, които са родили преди няколко седмици, и онези които имат дъщери за женене. Всички те пеят, като така успокояват родилката. Само шаманката се приближава, но всички създават атмосфера на съпричастност. Така родилката, а и детенцето ѝ, се чувстват като част от цялото.

В моята изследователска работа не ми вършат работа препоръчителни писма. Още докато пътувам от летището към хотела в различните държави, питам шофьора дали не познава местните шаманки. Обикновено той има своя роднина или съседка, която върши тази работа. Понякога имам късмет и още първия ден някой да ражда и да ме поканят и аз да помогна и да наблюдавам местните традиции."

Какво по-точно изследвате от тези традиции?

"Най-напред питам каква храна дават на родилката преди раждане. Навсякъде това са ястия и продукти, които дават сила и такива, които затоплят. Но има разлика. В Аляска, където не само бабите на родилките, но и техните баби не са виждали иглу, а живеят в модерни жилища, традицията не е забравена. Родилката трябва да смуче китова мас. Дават ѝ и силно лютиви местни семена от растение, което вирее само в тундрата. В Индия ѝ дават силно сладки плодове плюс корени от джинджифил, които са люти. В някои места ги заменят със зърна от черен пипер.

Най-много ме учудиха в плаващите острови на Перу. Там хората са много бедни, а и самите острови са сред нищото. Там на родилката дават отвара от настъргани пера от диви гъски. В началото ми изглеждаше нещо магьосническо, но после съобразих, че за да не се мокрят гъските намазват перата си с мас от жлезите на тялото си. Точно тази мас събират тези бедни хора, за да дадат нещо подсилващо на родилката.

Изучавам и отношението към бъдещата майка. Например в Япония изискването е жената да не наддава много през бременността. Още щом установяват, че е в положение, я третират като майка. Има точни правила. Ясно е, че не е добре да е с наднормено тегло по време на раждането, но детенцето се нуждае от различни храни и строгата диета не му ги осигурява. Затова се раждат маломерни бебета.

Много ме учуди един, явно нов, обичай. Става въпрос за изследването с ехограф. Едва ли не всяка седмица жените са подлагани на тази процедура. Това не е само за следене на развитието на плода. Смята се, че бъдещите майка и татко така се запознават с детето си, още преди да се появило на бял свят...

Интересувам се от ритуалите по време на самото раждане. Например в Габон ми направи впечатление, че родилката почти не крещеше. Затова пък на съседен баир с цяло гърло ревеше бащата. Помислих, че това е от съпричастност към болките ѝ. Оказа се, че така той „отвлича вниманието на злите духове“, които биха могли да се опитат да „отмъкнат“ детето или майка му. Подобен ритуал срещнах и при палестинците. Те много се страхуват от зъл дух, който може да отвлече новороденото. Затова около къщата и в нея поставят напоени с кръв парцали, за да го заблудят. Най-интересното е, че осмислих защо, докато жената ражда, еврейските мъже пеят и се веселят в съседна стая. Мислех, че е, за да не чуват виковете на родилката. А то било също за отвличане на внимание на Сатаната.

Един от сериозните проблеми при раждането е в какво положение е плодът. В болниците дават на родилките различни лекарства, ако плодът е в неблагоприятно положение. В Тайланд бях свидетел как с няколко леки движения върху корема, местната шаманка накара детето да си смени положението.

Но най-силно ме впечатлиха мъже-шамани, които също помагат при раждането. Срещнах ги в подножието на Мачу Пикчу, в Боливия и в Северозападна Индия. Те не са специализирани само в ражданията, а и при травми на крайниците и на корпуса. Идеално познават анатомията. Без ехограф забелязват, ако плодът е в неправилно положение. С леко докосване на определено място на корема на бременната, те правят така, че бебето да се разположи удобно за предстоящото раждане."

Не мислите ли, че при подобни „шамански раждания“ много от децата, а и от родилките умират?

"Не мисля, че високата смъртност сред народите от третия свят е заради начина на раждане. По-скоро е заради екологията – силно замърсени води и храни. Богатите държави използват тяхната територия като сметище. Там са и заводите за изгаряне на боклуците им. Освен това седмица-две след раждането жената трябва да се завърне на работа. То е, за да има пари да храни и да кърми детето. Не може и да полага достатъчно грижи за него.

И при нас високоплатени специалистки бързат да се върнат на работа, но вкъщи оставят бавачки за децата. В третия свят не могат да си го позволят. А при усложненията след раждане най-често е останала част от плацентата. В Йордания наблюдавах как, въпреки че по време на раждането жената се смята за нечиста и не може дори да се моли, до нея има молитвено килимче. Точно в такива случаи се реже малко от него и се запалва. От дима родилката започва да кашля и обикновено това стимулира изхвърлянето на плацентата. Сега в страни като нашата пъпната връв се съхранява, за да се използва като стимулатор на организма при тежки болести в по-късна възраст. Но при много народи съществува поверие, че пъпът трябва да бъде или заровен, или поставен на високо. На Балканите това е свързано с надеждите и мечтите за бъдещето на тяхното отроче от страна на родителите. В Кения се поставя на високо дърво, та детето да се опитва да го види и да порасте високо. В Ливан се заравя около къщата или друго историческо за рода място, та новият член да остане верен на традициите.

Много са и обредите, свързани с първите мигове на новороденото. Според еврейската традиция първата събота в дома на новороденото момченце се събират близки, роднини и приятели на бащата. Пеят, ядат варени яйца и други ритуални ястия. Варени яйца срещам почти при всичко народи, въпреки че едва ли имат някаква връзка помежду си. Облата форма символизира кръговрата на живота.

В Аляска търкалят новороденото от прага на къщата към центъра ѝ за да е щастливо. Мисля, че това е същият символ на кръговрата на живота. И още един ритуал с новородено. Едва появило се на бял свят, в мюсюлманските страни изкрещяват в ухото му „Аллах Ахбар“. Знаех, че го прави бащата, но се оказа, че това е работа на шаманката. Реших да я накарам да извика в моето ухо. Толкава е неочаквано и силно, че имах чувството, че всяка моя фибра се разтрепери."

Знам, че не сте единствената, която събира подобни обичаи. Идвали ли сте в България на Бабинден?

"Мнозина сме, които се интересуваме от обичаите, свързани с раждането. Най-старите записки за това открих у скандинавска изследователка, която е била във Витлеем, през първите години на ХХ век. Основа на проучването ѝ била Библията. Имала чувството, че нищо не се е изменило по онова време от описаното в Светото писание. Оказва се, че в самата Библия е описана цялата бременност и част от ритуалите за раждане. Лично аз, когато не пътешествам в чужбина, търся народни акушерки сред бедуинките и друзите. За съжаление тези мъдри жени нямат последователки нито в помощта при раждане, нито в билкарството. На около 100 години почина и шаманката, която живееше в Йордания, недалеч от столицата Аман. Тя не е подготвила своя последователка. Причината е в предразсъдъци от новите времена. А тази професия е добре платена и много уважавана. Дулата се запознава с бъдещата майка и със семейството ѝ дълго преди раждането. Знае предпочитанията ѝ, опитва се да вникне и в житейската ѝ философия.

Тъй като раждането е събитие, при което жената се намира между живота и смъртта, е много важно да себе си да има доверено лице, което да ѝ помага в естествените процеси. Много малко от родилките и бебетата се нуждаят от медицинска помощ. Наистина ме заинтригувахте с празника Бабинден. Дано следващия януари да няма локдаун или други забрани, ще дойда в България да видя ритуала, а и да се запозная с вашите традиции в раждането."

За "Покана за пътуване" от Тел Авив Искра Декало

Снимки – pixabay.com и личен архив