Как българските славяни от Средновековието се запознават със спортовете на античните гърци

Надбягвания с коне и колесници, надпревари по борба и бокс, юмручен бой, гладиаторски битки и като връх, Олимпийски игри – с такива непристойни и разюздани зрелища, наследени от античните времена, са се забавлявали жителите на християнска Византия. Сатанински и бесовски са се виждали те на почтените божи служители, спазващи препоръките за скромен, дори аскетичен живот. Описвайки скверните забавления на съвременниците си в различни съчинения, те са ни оставили безценен източник на информация за бита на средновековния византиец. От друга страна, нашите първи книжовници, захващайки се да превеждат тези съчинения от гръцки на старобългарски, се сблъскват с наименования на непознати в нашата традиция дейности и явления, за които естествено няма измислени думи. Как са се справяли с това сериозно препятствие.

Най-подготвените и добросъвестните средновековни преводачи са се постарали да създадат съответни наименования на старобългарски. Така за надпревара с коне и колесници са известни няколко варианта – „коньно (коньско, коньное) (оу)ристание (оутекание)“. В тях откриваме излезли от употреба думи от семантичното гнездо на глаголите „ристати, рискати“ със значение „бягам; вървя бързо; обикалям с бяг, тичам (в кръг); скачам“ и „оутекати, оутакати“ – „отивам; минавам, преминавам; избягвам, побягвам“. В друг превод е предпочетен славянизираният гърцизъм „подрумие“ (на гръцки „дромос“ е „път“). А когато самият преводач не е запознат със спорта или зрелището, той просто използва оригиналното гръцко наименование.

Още за оригиналните решения на средновековните славянски преводачи чуйте в разговора с проф. Татяна Славова, преподавателка в катедра „Кирилометодиевистика“ на Софийския университет.

Чуйте повече от звуковия файл.