Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В годината на почитаемия тигър да бъдем силни, смели и енергични

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Чун дзие – пролетният празник или, както сме свикнали да го наричаме, „китайската нова година“ отбелязва началото на земеделския цикъл, така важен за хората днес, както и преди хилядолетия. Датата е различна всяка година и се изчислява според движението на небесните светила и други значими „координатни“ системи. Пожеланията за плодородие, материално благополучие и душевно добруване са подобни на поздравите, които си разменят всички хора. Тигърът е третото животно, пристигнало при Нефритения император, за да му поднесе почитанията си за рождения му ден, гласи легендата, затова той е избран за третият поред пазител на пътя между земята и небето, „сребърната река“, свързваща земния живот с небесния. Също комбинация от класификации добавя елементи към характеристиките на животното. Така тигърът е определен като „черен воден“, като черното е цветът, с който се свързва елементът вода заради неговата дълбочина, непознаваемост и скрит потенциал.

Съществената разлика между културите на Изтока и Запада, между китайския език и езиците от индоевропейската група прави проникването на лексика трудно. Много малко са заемките от китайски, макар че изобретенията, тръгнали към света от Китай, са многобройни и значими. Това не може да се обясни единствено със самодостатъчността и затвореността на огромната империя, но и с коренните различия между езиците. Самите езици или диалекти на жителите на различни краища на страната може да са толкова неразбираеми за тях, че понякога се налага да си помагат с езика на жестовете. Разказва д-р Евелина Хайн, гл.ас. в катедрата „Китаистика“ на Софийския университет“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51