„Пер Гюнт“ от Хенрик Ибсен е най-новото заглавие в репертоара на Театър „София“. Постановката по пиесата на големия норвежки драматург е дело на режисьорката Катя Петрова.
„Пиесата е написана 1867 година, а звучи все едно е написана за днес. През историята за Пер Гюнт поставяме темата за приспособяването, която вълнува целия свят. Пер Гюнт е свързан с консуматорския възглед за получаване и незабавно удовлетворение на всички потребности и желания – всичко да става „тук и сега“. И той се приспособява, в момента, в който срещне трудности, той ги заобикаля.
Той е герой на модерността, той по някакъв начин прилича и на всички тези хора, които се движат по света в днешно време – те търсят благополучие, искат да вземат дял от богатите развити общества. На края на живота си той трябва да отговаря за греховете си. И аз искам да провокирам всеки един от публиката да си даде отговор на въпросите, които се поставят.
Надяваме се спектакълът да влияе полифонично – и на сетивата, и на чувствата на зрителя, и той да излезе окрилен и вярващ, че човек може да се промени, ако желае“, сподели в „Артефир“ режисьорката Катя Петрова.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Сценографията и костюмите са дело на Борис Далчев и Михаела Добрева, композитор – Христо Йоцов, звукови картини – Светлозар Георгиев, визуална среда и мапинг – Момчил Алексиев, хореография – Анна Пампулова.
„Пер Гюнт“ се осъществява по проект „Пер Гюнт пътува“ и сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021“; „Норвежки финансов механизъм“.
Премиерните представления са на 4 и 15 февруари.
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е..
"Ретроспекции към публичната комуникация" – проф. Минка Златева гостува в "Артефир", за да представи своята книга, посветена на приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация в българското висше образование. "След 1989 година промяната в обществения живот наложи промяна и в образованието, и в дисциплините, които преподаваме във..
Как Еверест – връх първоначално обявен за невъзможен за изкачване, след това принизен до просто самоубийствен, се превръща във възможност, от която хиляди хора могат да се възползват? Отговорът на този въпрос търси американският журналист и писател Уил Кокръл в своята книга " Еверест ООД". Авторът прави над 120 интервюта с професионални..
Продуцентката и актриса Деси Тенекеджиева , режисьорът и съсценарист Бен Чарлз Едуардс , изпълнителният продуцент и актьор Гари Стреч и операторът Денис Мадeн – създателите на новия българо-британски филм "Дяволски игри" – са в студиото на "Артефир". Става ясно, че драматичният трилър, който днес тръгва по кината у нас, е вдъхновен от..
Драматичният театър "Любомир Кабакчиев" в Казанлък гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Взрив" от Елизе Вилк. Постановката по пиесата на съвременната румънска драматуржка е дело на Бюрхан Керим, който е работил по превода на Лора Ненковска. "Модерна гимназия. Таблоидите биха казали, че това е гимназия за..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Продуцентката и актриса Деси Тенекеджиева , режисьорът и съсценарист Бен Чарлз Едуардс , изпълнителният продуцент и актьор Гари Стреч и операторът..
Неволята често се оказва най-добрият, макар и труден учител. Именно чрез нея изграждаме по-дълбоко разбиране за себе си, за околните и за важността на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg