В очакване на новото издание на русенския фестивал със съхранените записи във фонотека на БНР – спомен за прекрасни събития, които са се случили там.
Без претенция за изчерпателност екипът на предаването припомня някои акценти от историята на фестивала.
През 1961 г. на 10 март е първото издание на музикалните дни на дружбата и културното сътрудничество между България и ГДР, като основен участник е русенската филхармония с диригенти Илия Темков и Адолф Фриц Гул от Германия. Във второто издание на следващата година вече гостува хорът на Берлинското радио (на ГДР), а русенската филхармония се дирижира от Ролф Клайнерт. Открих и една интересна година – 1963, в която са били представени 12 опери, като освен постановки на русенската опера е имало и гостуване на варненската.
През 64 и 65 години фестивалът има подзаглавие „Преглед на българското симфонично изкуство“ и гостуват: СО на БНР, на Шумен, Бургас, Разград, Пловдив, Плевен, Варна, Видин, Софийската филхармония и Българската хорова капела.
Фестивалът приема настоящата си форма след 1966 г. и започват да гостуват световни солисти, състави и диригенти. Концерти изнасят Дрезденската филхармония, Пражки камерен оркестър, оркестърът на румънското радио и телевизия. Следващите години са славни и музикалната история на фестивала е великолепна. За всеки български изпълнител и диригент е чест да гостува в Русе и те го правят с огромно удоволствие, защото и публиката е великолепна. Няма да изброявам техните имена. Там се представят безброй премиери на български и световни творби. Дмитрий Шостакович, Кшиштоф Пендерецки, Генадий Рождественски, Тихон Хренников, Юрий Темирканов, Йосиф Конта, Вацлав Нойман, Курт Мазур, Ондрай Ленард, Курт Зандерлинг, Нееме Ярви, Юрий Башмет, Гидон Кремер, Миша Майски, Юлиян Рахлин, Дьорд Лехел, Рудолф Баршай... боя се, че вече станаха твърде много, а списъкът е още много дълъг, затова ще спра. Ще добавя само, че години наред „Московски“ солисти и „Кремерата Балтика“ избираха Русе и неговия фестивал за своя постоянна дестинация.
Най-хубавото е, че след промените през 1989 г. фестивалът запази високо ниво и намери нови перспективи, и нови приятели. Създаде се, без да се афишира официално общество на почитателите на фестивала. Музикалната академия „Саша Попов“ допълнително издигна нивото, като разнообразието на майсторските класове е забележително.
Разнообразни са и съпътстващите събития – изложби, срещи, детски събития. Дълги години (от 1996) фестивалът има и свой младежки оркестър. На пулта застават и младите ни диригенти като Драгомир Йосифов, Павел Балев, както и сър Невил Маринър, който провежда майсторски клас по оркестрово свирене по проект „Нека свири оркестър“, а в състава се включват млади музиканти от балканските държави. За 50-ата годишнината на фестивала е създаден фестивален оркестър, а да свирят от цял свят се завръщат музиканти (предимно русенци), за да преживеят заедно концертите. Емил Табаков е негов постоянен диригент.
През 2017 г. за артистичен консултант на фестивала е привлечен световноизвестният български цигулар Светлин Русев.
Неделният следобед (на 13 февруари от 14 часа) започва с „Бал с маски“ на Верди, а спектакълът се е състоял на 30 март 1998 г. Ще чуете цялата 4 картина. Ето и изпълнителите – Румен Щерионов (Рикардо), Стоян Иванов (Ренато), Йоланда Николаева (Амелия), Емилия Ботева (Улрика), Златина Георгиева (Оскар), Камен Маринов (Силвано), Орлин Атастасов (Том), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Методи Матакиев.
Оперната история на Мартенските музикални дни продължава със спектакъл на „Момчил“ на Любомир Пипков с участието на Цветан Цветков (Момчил), Кирил Манолов (Събо), Цветана Бандаловска (Елена), Цвета Сарамбелиева (Ефросина), Анна Карадимитров (Хубавелка), Евгени Ганев (дядо Кузман), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Георги Чапразов, запис от 27 март 1999 г.
Ще продължим с операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен с участието на Линка Стоянова (Леонора), Гиргина Гиргинова (Марцелина), Мартин Хощетлер (Флорестан), Светозар Рангелов (Роко), Иван Консулов (Дон Пизаро), Стоян Стоянджов (Дон Фернандо), Венцислав Петков (четец), хор и оркестър на Русенската опера и с участието на хор „Дунавски звуци“, диригент Георги Димитров, запис от 31.03.2012 г.
На 10 януари Шерил Милнс отпразнува 90 си рожден ден. В продължение на 30 години той бе кралят на баритоните в МЕТ. Един от малцината, които напомнят за легендарните гласове от миналото. "От дълги години не бяхме слушали баритон с толкова красив глас! Уникален тембър с безброй нюанси и несравнима мощ. Шерил Милнс е ненадминат с..
Днес поздравяваме Тони Димитрова с рождения ѝ ден – обичаната българска певица, която продължава да вълнува сърцата на своите почитатели. В навечерието на своя концерт в зала 1 на НДК, тя сподели мислите си в ефира на "Нашият ден". На въпроса какво я прави толкова обичана от хората, Тони Димитрова отговори искрено и с усмивка: "Не знам на какво..
Едно от изданията на предаването "Портрети" посветихме на един, бих казала, истински будител на народната музика в Граово. Това е Станчо Стоилов – стилен певец с оригинален авторски репертоар, педагог, прочут майстор на традиционни инструменти и акордьор. Името му свързваме и с първото музикално училище за фолклор у нас. През октомври 2024 г. се..
В последната събота за 2024 година, на 28 декември, Метрополитън опера отвори архивите си и така в прочутите съботни радиоматинета прозвуча празничен спектакъл от Коледа през 1982 г. Едно възхитителното ретро предаване от Ню Йорк ви поднасяме и ние на 4 януари от 20 часа : "Хензел и Гретел" от Енгелберт Хумпердинк . В любимата приказка,..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg