Фестивално или зрителско – опит за разделение на българското кино

Предполага се, че когато на дневен ред се поставя казус, който засяга конкретни страни, тези страни трябва да бъдат поканени на разговор. Уви, у нас невинаги става така. На провелата се неотдавна среща между народните представители от парламентарната комисия по култура и медии към НС и представителите на Асоциацията на българските продуценти, „Филмаутор“, Асоциацията на българските киносалони и Националния филмов център не бяха поканени представители на филмопроизводството у нас. А именно бъдещето на филмопроизводството беше поставено на масата. Това доведе до отворено писмо, изпратено до премиера, министъра на културата и парламентарната комисия по култура и медии, в което 38 режисьори от различни поколения изказаха своето възмущение и недоволство срещу игнорирането им и поредния опит да бъде лансирана тезата за изкуствено разделение на киното на „зрителско“ и „фестивално“. Тя е била лайтмотив и на едно друго правителство, но сега е напът да бъде официализирана, което според режисьорите е недопустимо. Съществуват и подозрения за лобистки интереси.

Специални гости в студиото бяха Весела Казакова и Мина Милева – режисьорският тандем, участвал в не един световен филмов фестивал – са сред подписалите се под отвореното писмо. Според тях нивото на филмите, които се разпространяват у нас, значително е паднало и това се диктува от пазарния принцип, по който действа нашата дистрибуция на филми. Причината да не се гледат достатъчно качествени български филми се крие в невъзможността им да достигнат до екран. Много често някои от най-ценните заглавия не отчитат голям брой зрителите, защото не получават нужната мейнстрийм платформа. Оказва се, че най-сигурният и работещ механизъм, чрез който можеш да вкараш филма си в кината, е да се закачиш за конкретен телевизионен канал.

„В обществото се опитва да се наложи едно мнение от група от хора, че фестивалните филми не са зрителски и че единствено зрителските трябва да бъдат подкрепяни“, обясни в часа на „Кино с думи“ Павел Веснаков, председател на Българска асоциация на кинорежисьорите, който се включи по телефона. Той изрично подчерта, че фестивалните филми всъщност са и зрителски филми. По негово мнение чисто зрителските комерсиални филми се опитват да избегнат факта, че не отговарят на високите художествени критерии, които трябва да имат, за да бъдат финансирани от държавата.

„Това е нещо, което е изкуствено насадено в обществото и което е изключително некоректно и невярно на философията и идеята на Закона за държавното финансиране на киноизкуство. Ние, авторите на филми, които пътуват по света и се опитват да представят България по някакъв по-софистициран и екзистенциален начин, не можем просто да мълчим в тази ситуация“, допълни още Веснаков.

„Най-важното за нас, като страна, за цялостната ни стратегия, като малка държава на ръба на ЕС, но много значим член на Съюза, е да си дадем сметка, че трябва да изградим културна идентичност на страната ни. Културна идентичност с филми, които са просто за забава и са с копирани сюжети, неадекватни към българската действителност, няма как да бъдем уникални. Стремежът на Министерство на културата и въобще на хората, които правят стратегията за българското кино, трябва да е да мислят за нашата идентичност“, смята Весела Казакова. Тя изтъкна, че именно фестивалното кино е това, което издига нашата култура навън и създава имидж на страната ни.

„Фестивалите са не само най-зрителското място, но и най-търговското“, обясни Мина Милева. И допълни, че разделението на киното на „зрителско“ и „фестивално“ се прави, „за да може една група от хора да усвои едни пари, а друга – да не ги получи“. Това е стар проблем, а и принцип в киното, където – както са ги учили в продуцентското училище – всичко опира до пари.

„Киното е storytelling, т.е. разказване на истории, и ако ти не можеш да изкомуникарш историята си с целия свят, то се обезсмисля. Министерството на културата прави така, че тази история да не бъде разказана, защото казва „Няма да ходите навън!“. Еми… не става“, допълни още Милева.

Весела Казакова, Мина Милева и Павел Веснаков застават зад идеята, че публиката е интелигентна, жадна за смисъл и дискусии и не трябва да бъде подценявана, а възпитавана във вкус към киното.

Какво означава филмът ти да е типично български, но да не изглежда като такъв и защо това би могло да бъде формула за успех? Защо националната ни кинематография трябва да бъде разделена на „зрителска“ и „фестивална“ и изобщо съществува ли такова разделение? Какви филми трябва да финансира българската държавна политика – такива с високо художествено съдържание или т.нар. "зрителски филми"? Възможна ли е дискусия в широк кръг, на която да бъдат разисквани както проблемите в киноиндустрията, така и насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството?

Чуйте в звуковия файл.