Първата нова постановка за 2022 година на Кралската опера на Валония в Лиеж предложи интересна комбинация от две едноактни опери в стила веризъм – „Месецът на Мария“ на Умберто Джордано и „Сестра Анджелика“ на Джакомо Пучини. Докато последната творба е познатата втора част на великолепния „Триптих“, то операта на Джордано е истинска рядкост. Първото изпълнение на 35-минутната творба е на 17 март 1910 г. в Театро Масимо в Палермо заедно с „Амика“ на Пиетро Маскани. Приемът е топъл и само след месец Маскани я дирижира в Рим заедно със своята „Селска чест“. Впоследствие творбата потъва в забвение. Единствената съвременна постановка е през 1998 на фестивала в Мартина Франка заедно с друга забравена опера на Джордано – „Кралят“. В последните години се наблюдава интерес от европейските театри към по-малко познати произведения на композитора – през 2016 в Миланската Скала се игра „Вечерята на шегите“, а през май тази година в Театро Реал в Мадрид Соня Йончева ще пее в концертно изпълнение на операта „Сибир“.
Действието в „Месецът на Мария“ протича точно на Великден. В този празничен ден бедната Кармела идва да посети сина си Нино – нейно извънбрачно дете, отглеждано от монахини в сиропиталище към манастир. Децата репетират песнопения в чест на настъпващия месец на Дева Мария – по католическа традиция това е месец май. Монахините съобщават на игуменката, че детето е починало предишната нощ. Жените решават да скрият трагичната вест от Кармела. В операта на Пучини Анджелика също е родила дете от извънбрачен съюз, след което е принудена да постъпи в манастир, за да измие позора, нанесен върху честта на аристократичния ѝ род. И нейната рожба не доживява до юношество.
Начело на постановъчния екип бе Лара Сансоне. В интерпретацията си на „Месецът на Мария“ италианката се вдъхновява от атмосферата и семейните традиции на родния си град Неапол. Литературният първоизточник на Салваторе Ди Джакомо е написан на неаполитански диалект. Сценографията на Франческа Меркурио изобразява двора на духовната обител, като пулсиращият градски живот зад стените се чувства осезаемо в поведението и настроенията на жените. Монахините са тясно свързани с външния свят. Дворът е обсипан с красиви пролетни цвята. В тази ведра и светла обстановка е описана тъжната майчина любов на Кармела.
Съвсем различна е сценичната обстановка при „Сестра Анджелика“. Отшелническият живот на монахините протича далеч от градския шум и хорска суета. Ежедневие, изградено от строги правила, дисциплина, смирен труд и ясно дефинирана йерархия. Виждаме една затворена религиозна общност. Анджелика, която е видяла детето си само веднъж при раждането, е посетена от леля си за първи път след седем години. Режисьорският прочит е с подчертано внимание към детайлите в либретото и респект към музикалния текст.
В спектакъла на 29 януари в двете централни роли се изяви Серена Фарнокия. Италианското сопрано притежава хубав лиричен, пробивен глас, воден от певицата със солидна техника. Според мен Фарнокия по-убедително пресъздаде натурата на рационално мислещата Кармела. Централно място в операта заема разказът на героинята, описващ обстоятелства, принудили жената да остави детето си. Партията е кратка, но с много трудна и наситена теситура. В по-сложния, мистичен образ на Анджелика, тонът на сопраното отново бе изразителен, но ми се стори, че вокалната линия можеше да получи повече свобода и широта, особено в последните няколко страници на партитурата.
Известната литовска певица Виолета Урмана също изпълни две партии. В първата част мецосопраното изобрази релефно добрата и състрадателна игуменка, а след паузата бе импозантна вокално и актьорски като безчувствената и жестока Принцеса – леля. Срещата ѝ с Анджелика е сърцевината на операта. Старата жена идва по чисто практически причини – племенницата ѝ трябва да подпише документ, с който се отказва от своя дял от бащиния имот. В по-малките роли чудесно впечатление остави Сара Лаулан като Сестра Пациенца и Сестрата Наставница. Запомняща се бе и Моргейн Хейсе в ролите на Сестра Челесте и Сестра Дженовиефа.
Прекрасно прозвучаха младите гласове на детския хор към Операта в Лиеж в църковните песни в творбата на Джордано, както и на дамския хор в краткия шедьовър на Пучини.
В почти напълно дамския постановъчен и изпълнителски състав, проминентно място зае и диригентката Оксана Лынив. Украинката нашумя през 2021 година, когато направи сензация като първата жена, застанала на пулта на Вагнеровия фестивал в Байройт. Миналото лято Лынив ръководи новата постановка на „Летящият холандец“ на легендарния зелен хълм. Диригентката е работила като асистент на Кирил Петренко в Баварската опера в Мюнхен. От тази година амбициозната украинка пое поста на главен музикален директор на Театро Комунале в Болоня – първата жена, заемаща такава длъжност в италиански театър.
В Лиеж Лынив изгради убедително наситения, богат, веристичен звук в двете опери, като наблегна повече върху симфоничния аспект, отколкото върху театралността на творбите. Операта на Джордано има интересна оркестрова партия. В нея се откроява красивото интермецо, приканващо зрителя за размисъл след разказа на Кармела. Подобен оркестров момент намираме и при „Сестра Анджелика“, със същото драматично значение.
Две творби, описващи тъжните съдби на две майки, белязани от толкова характерната за целия оперен жанр тема на противопоставянето на искрените и неподправени човешки чувства срещу неумолимите семейни, обществени и религиозни закони.
Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège
1 август Свири Симфоничният оркестър на Хърватското радио и телевизия с диригент Енрико Диндо. 3.00 часа – Едуард Елгар (1857-1934), Концерт за виолончело в ми минор, оп. 85. Солист: Асиер Поло (виолончело). 3.31 часа – Гаспар Касадо ((1897-1966)), Прелюд – фантазия из Сюита за виолончело. Изпълнява Асиер Поло (виолончело). 3.36 часа – Роберт Шуман..
Тромбата на Мишо! Как кой Мишо? Йосифов! Чуем ли нея или пък неговото име, означава едно-единствено нещо: първа класа. Той може да бъде както сериозен и авангарден, така и палав, весел, усмихнат разказвач на вицове без думи и ачик айляк – в зависимост от настроението на музиката, която изпълнява или сам създава – за себе си и за другите. 6-а степен по..
Новата музикална седмица на "Аларма Пънк Джаз" ще започне на Откритата сцена " 8 декември "на терасата на последния етаж на Националния студентски дом (пл. "Народно събрание" 10). Под открито небе в понеделник вечер, 29 юли, от 20.00 ч. ще свирят "средиземноморските авангардисти" AVA Trio (Италия/Турция/Нидерландия), чието..
В съботната вечер (26 юли от 20 часа) ще бъдем в Болшой театър , за да съпреживеем висшето емоционално откровение на знаменития руски тенор – ролята на Герман. Тук и критиката, и публиката са единодушни: Атлантов изкачва височина, недостижима за съперниците му. Най-желаната тенорова партия в руския репертоар е негова запазена марка! Чувства..
Един от най-великите саксофонисти в историята на японския джаз и на японската авангардна музика въобще, живата легенда на фрий джаза от последните 6 десетилетия (в световен мащаб) Акира Саката идва за първи път в България по покана на концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР заедно с най-новата си формация от Европа – Еntasis ...
На 2-ри август във Варна е първият концерт от лятното турне на Б.Т.Р. Той е в Летния театър, а музикантите ще зарадват феновете си с най-доброто от..
"Отколе имяло… (Имало едно време…)" е проект на Красимир Ризов с художествено съдържание, което предлага изживяване, кратко пътуване извън настоящия..
Проектът "Суперпозиции" е инициатива на Института за съвременно изкуство в София. Целта му е да предложи сложна мрежа от аудиовизуални проекти и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg