Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Сензационна украинка на пулта на нова оперна постановка в Лиеж

Сцена от „Месецът на Мария“
Снимка: J. Berger/ORW-Liège

Първата нова постановка за 2022 година на Кралската опера на Валония в Лиеж предложи интересна комбинация от две едноактни опери в стила веризъм – „Месецът на Мария“ на Умберто Джордано и „Сестра Анджелика“ на Джакомо Пучини. Докато последната творба е познатата втора част на великолепния „Триптих“, то операта на Джордано е истинска рядкост. Първото изпълнение на 35-минутната творба е на 17 март 1910 г. в Театро Масимо в Палермо заедно с „Амика“ на Пиетро Маскани. Приемът е топъл и само след месец Маскани я дирижира в Рим заедно със своята „Селска чест“. Впоследствие творбата потъва в забвение. Единствената съвременна постановка е през 1998 на фестивала в Мартина Франка заедно с друга забравена опера на Джордано – „Кралят“. В последните години се наблюдава интерес от европейските театри към по-малко познати произведения на композитора – през 2016 в Миланската Скала се игра „Вечерята на шегите“, а през май тази година в Театро Реал в Мадрид Соня Йончева ще пее в концертно изпълнение на операта „Сибир“.

Сцена от „Месецът на Мария“
Действието в „Месецът на Мария“ протича точно на Великден. В този празничен ден бедната Кармела идва да посети сина си Нино – нейно извънбрачно дете, отглеждано от монахини в сиропиталище към манастир. Децата репетират песнопения в чест на настъпващия месец на Дева Мария – по католическа традиция това е месец май. Монахините съобщават на игуменката, че детето е починало предишната нощ. Жените решават да скрият трагичната вест от Кармела. В операта на Пучини Анджелика също е родила дете от извънбрачен съюз, след което е принудена да постъпи в манастир, за да измие позора, нанесен върху честта на аристократичния ѝ род. И нейната рожба не доживява до юношество.

Сцена от „Сестра Анджелика“
Начело на постановъчния екип бе Лара Сансоне. В интерпретацията си на „Месецът на Мария“ италианката се вдъхновява от атмосферата и семейните традиции на родния си град Неапол. Литературният първоизточник на Салваторе Ди Джакомо е написан на неаполитански диалект. Сценографията на Франческа Меркурио изобразява двора на духовната обител, като пулсиращият градски живот зад стените се чувства осезаемо в поведението и настроенията на жените. Монахините са тясно свързани с външния свят. Дворът е обсипан с красиви пролетни цвята. В тази ведра и светла обстановка е описана тъжната майчина любов на Кармела.

Сцена от „Сестра Анджелика“
Съвсем различна е сценичната обстановка при „Сестра Анджелика“. Отшелническият живот на монахините протича далеч от градския шум и хорска суета. Ежедневие, изградено от строги правила, дисциплина, смирен труд и ясно дефинирана йерархия. Виждаме една затворена религиозна общност. Анджелика, която е видяла детето си само веднъж при раждането, е посетена от леля си за първи път след седем години. Режисьорският прочит е с подчертано внимание към детайлите в либретото и респект към музикалния текст.

Сцена от „Месецът на Мария“
В спектакъла на 29 януари в двете централни роли се изяви Серена Фарнокия. Италианското сопрано притежава хубав лиричен, пробивен глас, воден от певицата със солидна техника. Според мен Фарнокия по-убедително пресъздаде натурата на рационално мислещата Кармела. Централно място в операта заема разказът на героинята, описващ обстоятелства, принудили жената да остави детето си. Партията е кратка, но с много трудна и наситена теситура. В по-сложния, мистичен образ на Анджелика, тонът на сопраното отново бе изразителен, но ми се стори, че вокалната линия можеше да получи повече свобода и широта, особено в последните няколко страници на партитурата.

Сцена от „Месецът на Мария“
Известната литовска певица Виолета Урмана също изпълни две партии. В първата част мецосопраното изобрази релефно добрата и състрадателна игуменка, а след паузата бе импозантна вокално и актьорски като безчувствената и жестока Принцеса – леля. Срещата ѝ с Анджелика е сърцевината на операта. Старата жена идва по чисто практически причини – племенницата ѝ трябва да подпише документ, с който се отказва от своя дял от бащиния имот. В по-малките роли чудесно впечатление остави Сара Лаулан като Сестра Пациенца и Сестрата Наставница. Запомняща се бе и Моргейн Хейсе в ролите на Сестра Челесте и Сестра Дженовиефа.

Прекрасно прозвучаха младите гласове на детския хор към Операта в Лиеж в църковните песни в творбата на Джордано, както и на дамския хор в краткия шедьовър на Пучини.

Сцена от „Сестра Анджелика“
В почти напълно дамския постановъчен и изпълнителски състав, проминентно място зае и диригентката Оксана Лынив. Украинката нашумя през 2021 година, когато направи сензация като първата жена, застанала на пулта на Вагнеровия фестивал в Байройт. Миналото лято Лынив ръководи новата постановка на „Летящият холандец“ на легендарния зелен хълм. Диригентката е работила като асистент на Кирил Петренко в Баварската опера в Мюнхен. От тази година амбициозната украинка пое поста на главен музикален директор на Театро Комунале в Болоня – първата жена, заемаща такава длъжност в италиански театър.

Сцена от „Сестра Анджелика“
В Лиеж Лынив изгради убедително наситения, богат, веристичен звук в двете опери, като наблегна повече върху симфоничния аспект, отколкото върху театралността на творбите. Операта на Джордано има интересна оркестрова партия. В нея се откроява красивото интермецо, приканващо зрителя за размисъл след разказа на Кармела. Подобен оркестров момент намираме и при „Сестра Анджелика“, със същото драматично значение.

Две творби, описващи тъжните съдби на две майки, белязани от толкова характерната за целия оперен жанр тема на противопоставянето на искрените и неподправени човешки чувства срещу неумолимите семейни, обществени и религиозни закони.

Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аблайе Сисоко

Джаз плюс гриоти с кора

"Джазът – осмислена традиция" e тема, заслужаваща продължение. Както и активността на френския тромпетист Ибраим Маалуф, от чиито 6 проекта за последните 12 месеца миналият път представихме 5. Сега започваме с дуета му с Анжелик Киджо. Не само Франция ги свързва, както ще се убедим в съвместните им композиции. Франция свързва също голяма част..

публикувано на 30.11.22 в 16:25

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 декември 2022

1 декември Свири Филхармонията на Туринген Гота-Айзенах с диригент Алексей Барчевич. Солист: Ави Авитал (мандолина). 3.00 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Концерт за цигулка в сол минор, BWV 1056 R. Солист: Ави Авитал (мандолина). 3.11 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в Сол мажор, RV 532 за две мандолини, струнни и континуо. Солисти:..

публикувано на 30.11.22 в 14:26
Явор Генов

Музиката на Ханс Нойзидлер в последния албум на Явор Генов

Явор Генов – един от най-изявените български изпълнители на ранна музика, който през последните 15 години е сред основните стълбове на това изкуство у нас, издаде нов компактдиск. Лютнист от световна величина, Генов е чест гост на най-големите европейски сцени и фестивали и сътрудничи на имена като Ема Къркби, Андрю Лорънс-Кинг, Ларс Улрик Мортенсен и..

публикувано на 29.11.22 в 08:54

Чухте ли този концерт? Не? Вече можете да го направите в следващите дни

Радиото е магия, радиото е вълшебство, което достига до сърцето на всекиго. Не е необходимо кой знае колко – един приемник. Щракваш копчето и слушаш. Можеш да правиш и най-различни други неща. Проблемът е, че за жалост всичко отлита в ефира и не може да се повтори. Ето сега в сайта на програмата ще ви предлагаме някои концерти, излъчени преди..

обновено на 28.11.22 в 16:14
СО на БНР с гост-диригента Константин Илиевски

Пълен запис на Пета симфония от Малер в изпълнение на радиосимфониците

В поредния си концерт от сезон 2022-23 музикантите от Симфоничния оркестър на Българското национално радио отново предложиха на софийската публика вълнуващо преживяване. Едно от емблематичните произведения на Густав Малер, неговата грандиозна Пета симфония, прозвуча под палката на Константин Илиевски – диригент, с когото радиосимфониците винаги работят с..

публикувано на 28.11.22 в 15:50