“Водещ е винаги икономическият интерес, като тук не можем да говорим за интерес на отделна страна, а по-скоро вече за наднационални интереси. Ако погледнете едно модерно образование като ЕС, то е изградено от глобални икономически интереси – основата на ЕС, общите цели и стратегия за развитие, те са заложени за първи път на т. нар. “кръгла маса на индустриалците“. Големите компании, които произвеждат и продават продукцията си, на тях вече националните граници им пречат. Те имат интерес границите да бъдат премахнати. Капитализмът се стреми да разруши националните граници, те винаги са пречка за неговото оцеляване. Това каза в предаването “Нашият ден“ на БНР доц. Григор Сарийски и допълни:
Носителите на новата култура са именно хората с парите. Ако погледнем критериите, с които се оценява модерното изкуство и култура, те винаги се оценяват в пари.
Русия прави неща, необясними за западния човек. Не може да разбере какъв е този дух, който ще накара руснака да се вдигне и да нападне друга страна, за да защити едно малцинство, което по някакъв начин се родее повече до неговия собствен народ. Нещо подобно става и в съседна Македония, но, както виждаме, България не се намеси. Позицията на европееца е доста по-пасивна.“
Европа
“Не е тайна, че голямата цел на Европа е да се федерализира, де се създаде една обща амалгама от европейци.
Една от големите цели на европейското финансиране, голяма част от проектите, по които се заделят еврофондове, те са насочени именно към претапянето на тези общности и към заличаването на културните и националните граници. Такава е например програмата “Еразъм+“. Именно това е ефектът – всички онези, които са преминали през тази програма, са с около 30-35% по-склонни да емигрират и да отидат да работят и учат някъде в чужбина, отколкото преди да преминат през тази програма.
Ако искате да запазите поне малко от съзнанието на децата си, трябва всяко от тях да живее в своего рода “Ноев ковчег“. Вие трябва да им преподавате история, да ги учите на култура, на естетика. Тук ролята на родителя е 100%.“
“Лайтмотивът в повечето коментари в настоящия конфликт в Украйна е, че се “бият славяни срещу славяни, християни срещу християни“. Ако имате конфликт между общности, които не са свързани в такава степен, това няма толкова да възбуди духовете, поне не на тази част на света.“
“Културното наследство, като част от социокултурния код на едно общество, е това, което го прави общество. Без изграждането на общ код обществата биха били невъзможни. Именно затова такъв конфликт се възприема почти като гражданска война, като две общества, които са с много сходни нагласи, буквално с общо историческо минало, и това е, което предизвиква такова огромно възмущение, основно в Европа.
Коренът на културата е в това, че тя възпитава и дава някакви ценности, може да ви ориентира и да изгради вашия морал, може да ви помогне изобщо да разберете вашето място на този свят. Модерната култура не прави това. Тя се превръща просто в декларация за идентичност.
Творецът престава да бъде онзи, който се опитва да създаде нещо качествено ново и да издигне обществото по някакъв начин. Той е този, който плахо се заявява в обществото и казва – "Аз съм творец". Това е причината вече да имаме коренно различно отношение към културата.
На първо място, онова, което изгражда Европа като такава, е протестантската трудова етика. Виждаме, че това нещо на практика още 60-те години по времето на студентските вълнения. Тогава, ако си спомним, основните лозунги бяха – “По-добре е да умреш от свръхдоза, отколкото от скука“. Схващането на онези, които направиха тогавашната културна революция във Франция, която после се разпространи в цяла Западна Европа, беше приблизително такова – “Ти си бачкатор, плащай си данъците, моята работа е единствено да се изявявам като носител на новото и да живея на помощи“. Това го видяхме с движението на хипитата и нарастването на безработицата и най-вече с отказа от участие на пазара на труда. В този смисъл Европа окончателно скъса с протестантската трудова етика.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса – най-големия черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg