Децата и темата за войната: Да слушаме като възрастни, но да говорим като родители

Докъде може да се стигне в разговорите с децата, когато темата е война? Какво е отражението върху детската психика и от какво значение е възрастта, когато става дума за война и военни действия?

• Линда Ауанис: Бежанките украинки имат нужда от психологическа помощ
  

Темата коментира в “Нашият ден“ Детелина Стаменова, психолог и психотерапевт:

“Възрастните сме не по-малко уплашени от това, което се разиграва. Трябва да разграничим говоренето си, така че то да бъде подходящо. Да можем да слушаме като възрастни, но да говорим като родители, които да ги успокоят в настоящия момент.

Предложението ми е да се избягва да се влиза в твърде големи подробности с малки деца, ако те не питат конкретно.

Някои деца се затварят, когато са тревожни, други стават раздразнителни, а има и такива, които наистина не ги интересува, техните проблеми в училище или с приятели в момента могат да доминират в техния вътрешен свят, следва да се отнесем с уважение и към такова нещо.

При децата трябва да следим всичко, различно от обичайното. През последните две години на пандемията родителите наблюдаваха различни състояния на децата си, било заради притеснения, било заради оставане онлайн.

Децата бяха много повече вкъщи, заради което знаем повече за тях. Появиха се проблеми като лош сън, проблеми с кожата, която е най-големият орган на нашето тяло. Децата често реагират на стреса през най-различни дерматологични проблеми. Когато видим подобна проява може да разговаряме с детето и това трябва да стане в една спокойна среда.

Ако децата нямат някакви психосоматични промени и промяна в поведението бихме могли да ги оставим. Най-правилният подход към всички тях в момента е да им дадем усещане за сигурност.

Освен успокояването с думи, бихме могли да прекарваме време с близките си и да прегръщате децата си.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Преди дни журналистът Мая Цанева отправи запитване към МОН. Въпросите, които тя зададе към МОН, бяха свързани с това как Министерството ще посрещне нуждите на децата в България и на тези, които пристигат от Украйна.

Темата коментира в “Нашият ден“ Мая Цанева, журналист на свободна практика, основател на сдружение „Безопасни детски площадки“:

“Оказва се, че заявленията, които родителите на бежанските деца трябва да попълнят, за да влезе детето в училище, са на български език. Това е абсурдно, защото част от тези хора не разбират български. Не съм убедена, че има достатъчно учители в системата, които говорят руски, а дори английски, така че да помогнат на децата да влязат реално в клас.

Отговорът на запитването ми беше, че МОН разполага с достатъчно количество психолози и детски учители, които да се справят със ситуацията. Ден по-късно дойде новината, че МОН ще продължи да поддържа една кризисна телефонна линия за психологическа подкрепа на учители и ученици.“

Според мен учителите ни са достатъчно добре образовани, те преминаха през изключителни препятствия през последни две години, включително и ужасно лоша комуникация с МОН, който почти две години отказваше да даде някакви насоки за това как да се учи в дистанционен режим.

Притеснителното е, че има разногласия между самите учители как да подхванат темата и как да развият и второ, МОН не насърчи учителите и психолозите да говорят по темата по начин, който би бил подходящ за възрастта и щадящ децата.

Като родител след известен размисъл стигнах до извода, че има достатъчно литературни и музикални произведения, има изобразителното изкуство, на танца, ако желаете, дори чрез използването на модерни медии като подкасти и видеоматериали, през които това да бъде обсъдено, без да се влиза в някакви политически разговори.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

„Новините на детски език“ – как да говорим с деца и подрастващи за войната и какви трябва да бъдат новините по тази тема?

Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Христова, издател, автор на „Новините на детски език“ в „Книговище“:

“В разговора с децата има едно допълнително условие, което различава работата на журналиста от тази в медиите за възрастни. От една страна, е задължението да информираш и да бъдеш честен, което разбира се винаги е на първо място, от друга страна, е и условието да бъдеш щадящ към детската публика и да не създаваш допълнителна тревожност на децата, които така или иначе се сблъскват с новините света на възрастните и тревожността на своите родители.

Да информираш без да всяваш такъв страх, че да правиш самото дете нефункционално в ежедневието си, безпомощно и уплашено.

Надяваме се, че не прекрачваме линията. Първото, което възрастният трябва да направи в такъв разговор, е да е сигурен, че самият той е максимално спокоен преди да подхване темата с децата.

Второ, да е сигурен, че е добре информиран и че няма да ги подведе. Третото, много важно, е дозировката.“

Чуйте разговора в звуковия файл.