Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Почти човешки

Хората и роботите всъщност си приличат повече, отколкото се различават

Снимка: ratio.bg

Нерядко определяме мозъка като биологичен компютър, говорим за „мозъчен интерфейс“ и не пестим инженерните метафори, към които биолозите се отнасят недоверчиво. Истината е, че изкуственият интелект напомня доста на човешкия мозък, но е по-бърз и ефективен.

Опасенията, че роботите изместват човека от все повече дейности, ще се запазят и засилят, но най-интересните неща се случват, когато биологията и изчислителните науки се срещнат не като съперници, а като съмишленици.

Добър пример за това са изкуствените невронни мрежи, които намират редица приложения и помагат на хора с различни заболявания.

Грубата изчислителна мощ на машини като Дийп Блу, която побеждава Гари Каспаров на шах, са базирани върху символичен алгоритъм. Друг голям раздел представлява т.нар. "несимволичен изкуствен интелект" – алгоритъм, който се самообучава, подобно на човешките неврони.

„Все още сме далеч от т.нар. "сингуларност", когато алгоритмите ще придобият съзнание. На този етап те напомнят на изключително надарени деца с аутизъм – много са добри в конкретна област: да разпознават обекти, звук, глас на хора, да управляват кола – но ако им дадете друга задача, те ще се провалят тотално заради неспособността си да генерализират.

На този етап Светият граал на търсенията е т.нар. "общ изкуствен интелект", който да може да прави различни задачи, да е гъвкав и да се справя в различни ситуации, но имаме едни 10-15 години, докато това стане“, казва Александър Иванов, който разказва за това имат ли алгоритмите предразсъдъци, или репродуцират заложените от човека програми.

Той е лекторът на събитието „I, Robot, I, Human“, организирано от Рацио на 10 март, четвъртък от 19 ч. в клуб „Терминал 1“.

Александър Иванов е носител на престижната стипендия „Cristopher Welch“, която е била присъждана на трима Нобелови лауреати. Той е магистър по невронаука в University of Oxford и наскоро получава и докторска степен по Системна и изчислителна невронаука.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15