Вчерашният 11 март е сочен като датата, на която е роден Софроний Врачански. Знам ли за неговата личност “толкова, колкото ни се иска“?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Николай Аретов:
“При Софроний е много интересно, защото би трябвало много да знаем, тъй като той е автор на “Житие и страдание грешного Софрония“, а същевременно не знаем толкова, колкото ни се иска.
Житието ни представя един човек, който е жертва, преследван, един път дори бесен. Това е най-симпатичният епизод от Житието. Не успяват да го обесят, избягва и изпива две люти ракии, за да се свести.
Това е единият, другият Софроний е авторитетната фигура за съвременниците, които се обръщат към него. Това особено личи към края на живота му, той е като представител на българския народ в едни доста дълги преговори с Русия.
Разменят се писма, той дава предложения. Отново има не съвсем ясни дребни факти дали той в един момент се е върнал с руските войски по време на войната в Русе. Но това е един доста по-различен човек, отколкото е Поп Стойко в Житието.
За нас литераторите Софроний е книжовника, който е открояващата се фигура от епохата, не само с Житието, но и с останалите му книжовни трудове.“
Учен в България
“В края на 70-те години, началото на 80-те, науката, включително и хуманитаристиката, се радваха на някакъв обществен престиж, който сякаш спадна в световен мащаб по отношение на хуманитаристиката.
Създател на учебно съдържание
“Създаването на учебниците следва много строги изисквания на Министерството и те не могат да се отклоняват от тях. Второ, във всичките, поне известните ми учебници, винаги има учител.
Едно от основните обвинения е, че хората от академиите пишат много сложно и тежко, а пък учителите искат по-разбираем език.
Скромният ми опит казва обратното, че някои от учителите искат да говорят на научен език, от тях или по-скоро от Министерството идва залагането на твърде много понятия.
Това, което трябва да се промени е цялостното отношение на обществото към учителите и обучението. Струва ми се, че образованието не е ценно за много хора и те са го предали на следващите поколения.“
Война и пандемия
“Всички забелязваме, че войната измести пандемията. Политиката присъства винаги, но един от най-неприятните моменти е, когато присъства подмолно.
Лошото е, че дори при войната, при която би трябвало да имаме ясно отношение – това е агресия, умират хора, но и там отново има две гледни точки.
Страхувам се, че гледната точка, която се опитва да оправдае войната и да и измисли дълбоки причини, далеч не е слаба. Това е плашещото в българския контекст.“
Върху какво работи в момента проф. Аретов – чуйте от разговора.От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата, която съществува вече над десет години, е насочена към деца между 5 г. и 12 г. Съобразените с тази..
По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света страдат от бронхиална астма и тенденцията продължава да е възходяща. В Световния ден за борба с..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова , преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". "Такава ситуация води до нарастване на фашистките настроения , а фашистките поддръжници се чувстват окрилени да надигнат глас и..
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..
Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена..
Честванията на 174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов продължават в Сопот. На рождената дата на писателя (9 юли) ще..
Борис Михов е един много добър състезател по информатика. Той е ученик в СМГ "Паисий Хилендарски", участва в различни отбори и е посещавал множество..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg