„Кино с думи“ влиза в „В сърцето на машината“, за да стигне до сърцето на киното. Поглежда в пробойните на човешката душа, за да открие спасението. Говори колкото за кино, толкова и за човешкото в нас. Причината е една друга „Песен за човека“, вдъхновена от мъдростта на поетите, но още повече от истината за всеки, който дръзне да се нарече Човек. А разговорът е с хората, които стоят зад поредната причина да отидем на кино.
„В сърцето на машината“ е новият игрален филм на Мартин Макариев – режисьорът на „Диви и щастливи“, „Привличане“ и „Вила Роза“. Филмът връща обратно в 1978 година. Разказва действителна история, която проследява само един ден от живота на група затворници, осъдени за тежки престъпления. Един ден, който обаче ще промени всеки следващ. Героите във филма – изиграни от Александър Сано в главната роля, Христо Петков, Стоян Дойчев, Ивайло Христов и Игор Ангелов, са обединени не от факта, че няма какво да губят, а от онова, на което „не му е тука мястото“ – свободата, която отсъства, но е силно желана. Спасението за душата на тези, които уж са лишени от такава. Откриваме ги в един от цеховете на затвора, където е и сърцето на машината.
Във филма участват още Христо Шопов, Башар Рахал и Владимир Зомбори, който влиза в ролята на новия надзирател в затвора, чийто първи работен ден се превръща в истински кошмар, но пък и го прави свидетел на човешкото, което си проправя път към човека. Въпреки всичко.
Този, който се опълчва на съдбата, е капитан Векилски.
В един делничен ден, в който възможността да гледаме „В сърцето на машината“ дни преди премиерата му имахме ние – медиите, аз се срещнех с част от екипа там, където е мястото на всеки филм – в киносалона. Първо, по пътя към сърцето на машината и респективно към киното поех именно с капитан Векилски – актьорът Юлиан Вергов. Разговорът започва от истината, която неговият герой отстоява до самия край, и стига до нуждата от кислород в сърцето на българското кино.
Идеята за продукция се заражда преди повече от десет години от една история, споделена на режисьора Мартин Макариев. Нейното развитие във филмов сюжет, който да припомни на зрителите колко трудно е да бъдеш човек, на когото нищо човешко не му е чуждо, дори да говорим за най-коравия престъпник – е трябвало да отлежи, преди да настъпи моментът на реализация.
Някъде там започва и разговорът с продуцента на филма Александър Пенев, за когото ключът към тази история е бил моментът, в който е станал баща. Съвсем естествено разговорът е провокиран от реакциите на публиката в киносалона.
„В сърцето на машината“ отвежда до най-съкровените кътчета на човешката душа и колкото и да е универсална историята във филма, толкова силно тя говори и за всичко българско и родно. До голяма степен пръст в това има сценаристът Борислав Захариев.
Аз обаче продължих пътуването си в дебрите на спасението, човещината, кръпките в българското кино и някои не толкова приятни страни на фестивалния живот на един филм – в случая този, за който става дума, е участвал в над 40 международни фестивала и има награди за: „Най-добра мъжка роля“ на Александър Сано; „Най-добър актьорски ансамбъл“; „Най-добър звук“ и „Най-добър монтаж“, както и „Златна роза“ за най-добър български филм за 2021 година – с човека, режисирал историята – Мартин Макариев.
С него разговорът е за: влиянието на литературата, която откриваме във филма, и театъра, към който всеки режисьор трябва да се обръща, когато търси своите актьори; човечността, която няма нужда от оправдания; необходимия позитивизъм и светъл поглед към света и другите в него; всемира и желанието ни да бъдем по-добри хора; подхода към един филма и оценката, която студиото на Стивън Спилбърг дава за „В сърцето на машината“, след като го гледа в Лондон; българските филми, които трябва да бъдат правени, независимо от обстоятелствата и мнението на мнозина.
Всичко започва от максимата във филма, че това, което спасяваш - спасява теб.
Преслава Виденова е родена през 1996 година в Шумен и завършва езикова гимназия във Варна. Живяла е за кратко в Гърция, Холандия и Германия. През 2014 г. спечелва първа награда на националния рецитал-конкурс "Яворови дни". През 2015 става стипендиант на фондация "Комунитас". През 2016 година е отличена с първа награда в раздел поезия на конкурса "Петя..
С писателката Бойка Асиова говорим за пътищата на нейните герои и за пътищата, по които тя е минала. Разтваряме романите "Вълчицата излиза привечер", "Яловата вдовица", "Лудовица" и "Запеските" и няма голяма изненада, че повечето пътища все ни родят към Разлог – място, пълно с истории. А Бойка може с часове да говори за народните песни, за запеските..
Ново пространство за изкуство и култура "Сцена Спам" ще бъде открито в Националния студентски дом в София. Инициативата е на независимото театрално сдружение SPAM studios, създадено от Ана Батева и Стефан Здравески през 2018 година. "За нас е чест да бъдем част от една сграда с толкова богато културно наследство. Предвид историята на..
"Хамлет" като приказка. Премиерата беше в Театър "Българска армия", постановката е на Стоян Радев, главната роля е поверена на Ясен Атанасов, който си партнира със своя баща Атанас Атанасов. Участват още: Иван Радоев, Владимир Матеев, Веселин Ранков, Ели Колева, Гергана Плетньова, Васил Дуев-Тайг, Веселин Анчев, Владислав Виолинов, Тигран Торосян,..
Чешката галерия на регион Централна Бохемия GASK представя изложбата "Моноскоп" – живопис, рисунки и обекти на Якуб Яновски. Експозицията на утвърдения чешки художник разглежда темата за паметта и спомените от близкото минало като прави препратки към отминаващия вече аналогов свят. Ето какво споделя кураторът на експозицията Петр Ваноус:..
В публичното пространство все по-често се дискутира темата за споделеното родителство и предлаганите промени в Семейния кодекс. Тези промени предвиждат..
Нищо на белия свят не е вечно. Дори любовта е горчива на вкус. Изтанцувай го тоя живот, човече! И бездруго е колкото един блус... Ивайло..
Преди дни в столичната галерия Intro се откри изложбата "Нощта разказва" – съвместен проект между Росен Карамфилов, свободният дух с четка в ръка, който..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg