Честита пролет или „лошото време“

Сезоните не са това, което са били за прародителите ни от традиционното аграрно общество. Времето е абстракция, която не е означавала много извън природните цикли, в които се е въртял стопанският живот. То се е деляло основно на лято и зима, а преходните периоди са били смятани за особено „лошо време“.

Такава е седмицата преди Тодоровден в началото на Великите пости. Наричана е Тодорова седмица, Тудурица, Суха неделя, Луда неделя и т.н. Самият свети Тодор е двойствен образ – светец-демон. В това време злите демонични сили са излизали сред хората, които пък са се опитвали да ги обезсилят със забрани и магически ритуали. Ако и днес казваме, че нещо ще стане на Куково лято или че на някого му е слаб ангелът, то е останало тъкмо от вярванията, свързани с Лудата седмица. Самите дни в нея имат особени имена – понеделникът е Чисти, Песи, Бесни, Куковден, Кукеровден, вторникът – Усовски, Чрън (черен), Арджав (ръждив), срядата е Луда, четвъртък – Въртоглав, а петък – Шамотен, Глух, Луд, Черен.

Ако пък си позволим волността да наречем пролетта, която преживяваме сега, с думите на прадядовците и прабабите си – „лошо време“, една тревожна мисъл ще ни измъчва. След лудите дни на символична борба между нечистите сили и божите пратеници доброто задължително е побеждавало и лятото е сгрявало земята. Дали обаче след нашата луда пролет ще просветне топлото животворно слънце, или ще се завърне сковаваща зима?

Чуйте разказа на проф. Мария Китанова в предаването „За думите“.