Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Екзотичният друг и новото българско кино през погледа на Андроника Мартонова

„Кой?“ – откакто свят светува, този въпрос съществува. А това е много преди да започнем да търсим виновника с плакати, хаштагове и желание за справедливост. Може би въпросът поема в търсене на отговор първо от формата „Кой съм аз?“, след което се развива в неимоверни посоки, но не по-малко интересен е вариантът „Кой е другият?“. Той извън нас ли е, част от нас ли е, същият като нас ли е?

Екзотичният друг потърсихме в „Какво се случва“ с доц. Андроника Мартонова.

И понеже който търси – намира, намерихме го там, където истината най-силно говори – в изкуството. Изкуството, което уж фикция създава, паралелна реалност, художествена интерпретация на действителността и с въображение по-голямо от света работи, а е най-яркото отражение на всяко едно общество, в което и „Аз“-ът, и Другият живеят, а не просто съществуват. С всичките условности, предразсъдъци, скрупули, страхове и драми. И за да ни е и лесно, и трудно, сложихме рамка на изкуството, облечена в числото седем.

Екзотичният друг в седмото изкуство – киното. Кой е той? Като свой ли го виждаме, като чужд ли? Къде са границите на идентичността и има ли такива изобщо?

Според доц. Мартонова, кинокритик, изследовател и университетски преподавател в полето на азиатското кино, чийто последен труд изследва именно „Екзотичният друг и новото българско кино“, Своят свършва там, където поставяме „Аз“ граници. След това започва Чуждият.

„Колкото повече се ограничаваме, толкова повече не можем да видим чуждия, но и себе си. Тази дихотомия е много важна, тя трябва да съществува като симбиоза в едно единство“, казва доц. Мартонова и допълва, че „в Чуждия можем да се се огледаме като в огледало, да разберем и положителни, и неприятни неща за нас самите, а можем и този Чужд да го припознаем и като Свой или ние в една чужда среда да се чувстваме много Свои“.

Често дори само поставянето на етикети ни дърпа в една или в друга посока. Неслучайно в кинознанието в последните години се дискутира върху това дали един филм трябва да има национална идентичност.

В изследването си Андроника Мартонова се насочва точно към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса „Свой – Чужд“. Търси екзотичния друг някъде между миграцията и уседналостта. В естестическите повлиявания на азиатското кино върху българските режисьори, където филми като „Ага“ и „Снимка с Юки“ говорят много силно за връзките между киното на Азия и посттоталитарното българско кино. Връзки, които е добре да познаваме.

Екзотичният друг има много лица и това можем да го провидим в немалко родни филми. Българинът също би могъл да бъде екзотичният друг в което и да било кино.

Необходимият образ обаче е преди всичко онзи, който има какво да каже на зрителите, смята доц. Мартонова.

В „Какво се случва“ тя разказа повече за:

· обектите на изследване в книгата си „Екзотичният друг и новото българско кино“;
· влиянието на азиатското кино в западния свят и достъпа му до зрителите у нас;
· разпространението на българското кино в световен план;
· стрийминг платформите, които все повече доближават киното до зрителите;
· анимацията, към която трябва да насочим вниманието си.

Чуйте подробностите в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Всичко, което остава…

Влизайки в затъмнената зала на галерията, не знаем какво точно да очакваме, нито какво точно ще видим. Стените са покрити с найлони, а в залата сме посрещнати от леко страховити звуци. Вътре в пространството виждаме редица от провесени обекти, наподобяващи одрани животни… Изложбата "Всичко, което остава" на Биляна Токмакчиева (куратор Гергана..

публикувано на 29.01.25 в 17:22
Хераклея Синтика

Българската археология носи добри новини, но все още се бори с иманярство и свръхбюрокрация

Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно..

публикувано на 29.01.25 в 16:35

Параскева Джукелова – една от "Клас 90"

Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с енергията си този свят, разкрил се пред зрителите на сцената или на екрана. И Параскева Джукелова мечтае точно за това още от трети клас – за тайнството на актьорската професия. Запленена от магията на..

публикувано на 29.01.25 в 16:26
Чавдар Гюзелев, Емил Янев и Минчо Събев (от ляво надясно)

Маестрото, Матилда и Феята

В епизод 574 "Трамвай по желание" представя на своята публика книгата на големия актьор Ицко Финци "Пет пиеси, разказани от актьор". Необичайното четиво е представено в студиото на "Трамвая" от театралния режисьор Минчо Събев и театралния художник Чавдар Гюзелев. Но ето как самият Ицко обяснява поредното си ново начинание: "Какво значи това ли?..

публикувано на 29.01.25 в 12:43