„Кой?“ – откакто свят светува, този въпрос съществува. А това е много преди да започнем да търсим виновника с плакати, хаштагове и желание за справедливост. Може би въпросът поема в търсене на отговор първо от формата „Кой съм аз?“, след което се развива в неимоверни посоки, но не по-малко интересен е вариантът „Кой е другият?“. Той извън нас ли е, част от нас ли е, същият като нас ли е?
Екзотичният друг потърсихме в „Какво се случва“ с доц. Андроника Мартонова.
И понеже който търси – намира, намерихме го там, където истината най-силно говори – в изкуството. Изкуството, което уж фикция създава, паралелна реалност, художествена интерпретация на действителността и с въображение по-голямо от света работи, а е най-яркото отражение на всяко едно общество, в което и „Аз“-ът, и Другият живеят, а не просто съществуват. С всичките условности, предразсъдъци, скрупули, страхове и драми. И за да ни е и лесно, и трудно, сложихме рамка на изкуството, облечена в числото седем.
Екзотичният друг в седмото изкуство – киното. Кой е той? Като свой ли го виждаме, като чужд ли? Къде са границите на идентичността и има ли такива изобщо?
Според доц. Мартонова, кинокритик, изследовател и университетски преподавател в полето на азиатското кино, чийто последен труд изследва именно „Екзотичният друг и новото българско кино“, Своят свършва там, където поставяме „Аз“ граници. След това започва Чуждият.
„Колкото повече се ограничаваме, толкова повече не можем да видим чуждия, но и себе си. Тази дихотомия е много важна, тя трябва да съществува като симбиоза в едно единство“, казва доц. Мартонова и допълва, че „в Чуждия можем да се се огледаме като в огледало, да разберем и положителни, и неприятни неща за нас самите, а можем и този Чужд да го припознаем и като Свой или ние в една чужда среда да се чувстваме много Свои“.
Често дори само поставянето на етикети ни дърпа в една или в друга посока. Неслучайно в кинознанието в последните години се дискутира върху това дали един филм трябва да има национална идентичност.
В изследването си Андроника Мартонова се насочва точно към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса „Свой – Чужд“. Търси екзотичния друг някъде между миграцията и уседналостта. В естестическите повлиявания на азиатското кино върху българските режисьори, където филми като „Ага“ и „Снимка с Юки“ говорят много силно за връзките между киното на Азия и посттоталитарното българско кино. Връзки, които е добре да познаваме.
Екзотичният друг има много лица и това можем да го провидим в немалко родни филми. Българинът също би могъл да бъде екзотичният друг в което и да било кино.
Необходимият образ обаче е преди всичко онзи, който има какво да каже на зрителите, смята доц. Мартонова.
В „Какво се случва“ тя разказа повече за:
· обектите на изследване в книгата си „Екзотичният друг и новото българско кино“;
· влиянието на азиатското кино в западния свят и достъпа му до зрителите у нас;
· разпространението на българското кино в световен план;
· стрийминг платформите, които все повече доближават киното до зрителите;
· анимацията, към която трябва да насочим вниманието си.
Чуйте подробностите в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg