Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екзотичният друг и новото българско кино през погледа на Андроника Мартонова

„Кой?“ – откакто свят светува, този въпрос съществува. А това е много преди да започнем да търсим виновника с плакати, хаштагове и желание за справедливост. Може би въпросът поема в търсене на отговор първо от формата „Кой съм аз?“, след което се развива в неимоверни посоки, но не по-малко интересен е вариантът „Кой е другият?“. Той извън нас ли е, част от нас ли е, същият като нас ли е?

Екзотичният друг потърсихме в „Какво се случва“ с доц. Андроника Мартонова.

И понеже който търси – намира, намерихме го там, където истината най-силно говори – в изкуството. Изкуството, което уж фикция създава, паралелна реалност, художествена интерпретация на действителността и с въображение по-голямо от света работи, а е най-яркото отражение на всяко едно общество, в което и „Аз“-ът, и Другият живеят, а не просто съществуват. С всичките условности, предразсъдъци, скрупули, страхове и драми. И за да ни е и лесно, и трудно, сложихме рамка на изкуството, облечена в числото седем.

Екзотичният друг в седмото изкуство – киното. Кой е той? Като свой ли го виждаме, като чужд ли? Къде са границите на идентичността и има ли такива изобщо?

Според доц. Мартонова, кинокритик, изследовател и университетски преподавател в полето на азиатското кино, чийто последен труд изследва именно „Екзотичният друг и новото българско кино“, Своят свършва там, където поставяме „Аз“ граници. След това започва Чуждият.

„Колкото повече се ограничаваме, толкова повече не можем да видим чуждия, но и себе си. Тази дихотомия е много важна, тя трябва да съществува като симбиоза в едно единство“, казва доц. Мартонова и допълва, че „в Чуждия можем да се се огледаме като в огледало, да разберем и положителни, и неприятни неща за нас самите, а можем и този Чужд да го припознаем и като Свой или ние в една чужда среда да се чувстваме много Свои“.

Често дори само поставянето на етикети ни дърпа в една или в друга посока. Неслучайно в кинознанието в последните години се дискутира върху това дали един филм трябва да има национална идентичност.

В изследването си Андроника Мартонова се насочва точно към културологичните полета на идентичността, различието и дискурса „Свой – Чужд“. Търси екзотичния друг някъде между миграцията и уседналостта. В естестическите повлиявания на азиатското кино върху българските режисьори, където филми като „Ага“ и „Снимка с Юки“ говорят много силно за връзките между киното на Азия и посттоталитарното българско кино. Връзки, които е добре да познаваме.

Екзотичният друг има много лица и това можем да го провидим в немалко родни филми. Българинът също би могъл да бъде екзотичният друг в което и да било кино.

Необходимият образ обаче е преди всичко онзи, който има какво да каже на зрителите, смята доц. Мартонова.

В „Какво се случва“ тя разказа повече за:

· обектите на изследване в книгата си „Екзотичният друг и новото българско кино“;
· влиянието на азиатското кино в западния свят и достъпа му до зрителите у нас;
· разпространението на българското кино в световен план;
· стрийминг платформите, които все повече доближават киното до зрителите;
· анимацията, към която трябва да насочим вниманието си.

Чуйте подробностите в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изложба „Тихи речи“ на Полин Бодри и Ренате Лоренц в галерия „Структура“

"Тихи речи" в галерия "Структура"

Новината, че галерия "Структура" приключва своята дейност, развълнува артистичната общност не само в София. Седемте години активна работа, с качествени и концептуално издържани изложби, с международни проекти и програми задаваха високо ниво и перспектива за съвременното българско изкуство. Може да се каже, че през тези години галерия "Структура"..

публикувано на 28.12.24 в 12:35
Борис Христов

Неподозираният Борис

В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от неговото рождение. Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на македонския българин Кирил Совичанов, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на..

публикувано на 28.12.24 в 08:35
Стефан Димитров

Стефан Димитров: За любовта и добрите същества

До всяко добро същество да застане поне още едно, с душа и сърце – това си пожелаваме заедно с именика Стефан Димитров в днешния празничен "Артефир". Композиторът вярва, че без любов в живота – към жена или изкуство – не може. Димитров споделя с горчивина, че се сблъсква с все по-бездушни хора, подобни на изкуствен интелект. "Разликата..

публикувано на 27.12.24 в 15:50

Стефан Вълдобрев празнува имения си ден с концерт

Стефан Вълдобрев, композитор, актьор, музикант, певец и режисьор се включва в "Артефир" часове преди концерта, с който отбелязва имения си ден. На сцената, разбира се, ще бъдат "Обичайните заподозрени" (Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко). Мястото на концерта този път е клубът City Stage в подлеза на НДК – от..

публикувано на 27.12.24 в 14:45
Стефан Прохоров

Възможностите на настоящето са безкрайни, тези на миналото – изчерпани

На Стефановден в студиото на "Артефир" посрещаме режисьора и драматург, отдаден на независимия театър, Стефан Прохоров . Прохоров не приема театъра като ангажимент, а като нещо, на което се посвещаваш. В днешния ден той си спомня за проф. Снежина Танковска, оставила своя преподавателски отпечатък в поколения български театрални творци и дейци...

публикувано на 27.12.24 в 14:23