Трябва да се помага на бежанците, никой не е застрахован

Йордан Кръстев е един българин с голямо сърце, който се трогва от нуждите на хората в беда. Без да членува в организация или да получава нещо, той активно помага за настаняване на бежанци в български бази и къщи. 

Йордан Кръстев е главен герой в “Нашият ден“:

“Не членувам в никоя организация, помагам самосиндикално, защото искам българите от тези райони, когато дойдат тук, да се чувстват добре, да чувстват България като своя втора родина.

Ще помагам, докато има нужда и хората имат търсене, дори и след като свърши войната. Нищо не искам в замяна – нито членувам в някакви организации, нито да си правя ПР, целта ми е хората да бъдат добре и да чувстват България като своя майка. Специално към хората от българските диаспори имаме дълг.

• Войната, бежанците и помощта
  

Когато започна войната се регистрирах в група за помощ на бежанците от Украйна. Друг член на групата ми се обади по телефона, имам апартамент в София, каза ми, че има две момичета, дошли в града, но няма къде да нощуват. Настаних ги за около месец при мен, намерих им работа, започнаха в един спа хотел. Това са хора, които искат да работят, не искат да живеят от помощи.

Свързвам се с хората и ги успокоявам, особено, когато са от украински произход, не са били в България, те идват в чужда държава, а са и много стресирани от войната. Когато поговорим, виждат, че идват при хора, които ще ги посрещнат и ще бъдат добре и защитени.

• Много от бежанците не търсят работа, надяват се войната да приключи скоро
  

В базата в Етрополе на голяма българска минодобивна компания, с която се свързах, настанихме предимно майки с деца. Условията там са много добри, топло е и полагат грижа за хората. Имат идея и да им намерят работа в дългосрочен план. Това се прави без държавна помощ.

Свързах се и със секретарката на украинския депутат Антон Кисе, с познати от Измаил, Одеса. Когато има нуждаещи се хора се свързват с мен и други доброволци – помагаме каквото можем.

Трябва да се помага, защото, когато има проблем в една държава, той може да дойде и при нас – никой не е застрахован.“

Началото

“Детската ми мечта беше да видя Одеса, защото там са били много от известните ни исторически личности.

Когато отидох видях, че в Одеса и цялата област, има много българи, които си пазят езика и го знаят. После отидох и до Болград и видях какви хора са, колко са трудолюбиви и колко ни обичат.

Те са събрани в една общност, пазят традициите, обичаите, пазят си езика, те са много по-големи патриоти от нас.“

Организацията на бесарабските българи в Болград

“Работил съм със секретаря на фондацията Димитър Крушков. Това е една от организациите, има много други. Контактите с него станаха много по-тесни, когато искаха да разделят българската диаспора на отделни области, Болград вече да не бъде областен център.

• Проф. Татяна Томова: Приспособяването на социалната система към бежанския проблем е успех на правителството
  

Радвам се, че нашето правителство тогава защити бесарабските българи, имаше нота към Украйна. В момента се наблюдава същият процес в Молдова, затова идва председателят на област Тараклия.

Запознах областния управител на Тараклия с областния управител на Враца, защото искам децата от Тараклия да идват в България, а наши деца да отиват в Молдова. Когато запалим децата по българското, остава за цял живот.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.