Когато се вгледаме в образите, на които тя вдъхва живот – както на екрана, така и на сцената, виждаме финес, женска сила, дързост, свобода и вдъхновение. Уж чуваш нейния глас, виждаш и гледаш как се движи и диша нейното тяло, а всъщност ставаш свидетел на живота на много и различни жени. За всичко това е виновна силата на мисълта ѝ, защото, според Лилия Маравиля, именно тя прави актьорската игра автентична, а образа – пълнокръвен.
Да мислиш като героя си, ти осигурява най-прекия път към персонажа, кара те да действаш и живееш като него. Мисълта е платното, върху което пъзелът на един житейски сюжет се реди частица по частица – както на екрана, така и на сцената.
Но какво се случва с вълнението, което Лилия Маравиля изпитва преди всяко „Камера – работи. Снимаме.“, и какво го различава от вдигането на завесата и качването на сцената?
В часа на „Кино с думи“ актрисата разказа за чувството да си човек, „впрегнат да тегли влак с много вагони, който не трябва да губи сила и да стигне по разписание“ до мястото наречено понякога филмов, а друг път театрален образ. В един разговор извън кадър тя разкри някои от тайните на случващото се в кадър – работата с партньори като Христо Шопов, Владо Пенев и Михаил Билалов; говоренето с очи, но и това с вкусни думи, излезли от добре написан сценарий; историите, които будят емоции и провокират от торбичката ѝ с умения да изскочат най-верните за персонажа, който съживява на екрана. Поговори и за първата среща на актьора с изиграния от него герой, и за системата на Мейерхолд, при която разумът и тялото играят в пълна симбиоза.
Чуйте в звуковия файл.
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади автори през март в Карлово, Пловдив и София. Пълен с енергия, седмица преди това беше представил като издател поредната премиера, а аз му бях обещала среща със слушателите на “Артефир”. Не подозирах, че..
Изложбата "Католиците в България XVII-XX век“ – книжовно-документални свидетелства беше представена в Раковски, един от градовете с най-голяма католическа общност в страната. Експозицияята показва ценни документи за книжовното наследство на българските католици от епохата на Възраждането, които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека..
Софийската опера и балет поставя за трети път оперния спектакъл "Фалстаф" от Джузепе Верди, съобщиха днес от културната институция. В постановката този път ще вземат участие и певци от Италия. Режисьор е Марко Гандини, а диригент – маестро Григор Паликаров. Премиерата е на 27 февруари. Академик Пламен Карталов представи актьорския състав на..
Концертът "Кларинетни силуети" по идея на музиканта Кристиян Калоянов ще бъде представен тази вечер в Първо студио на Българското национално радио от 19 часа. Ще бъдат изпълнени камерни шедьоври от репертоара за кларинет. Сред тях са творби на немските композитори Роберт Шуман и Йоханес Брамс. Ще звучат и произведения на Игор Стравински и на..
Нов поглед към живота и делото на Васил Левски предлага утвърденият историк, публицист и изследовател проф. Пламен Павлов в луксозното издание с 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. В навечерието на 152-годишнината от гибелта му се появява книгата "Васил Левски:..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg