Тобиас Кратцер провокира оперния свят отново с „Триптиха“ на Пучини в Брюксел

Кралският театър „Ла Моне“ в Брюксел предложи през март и април десет представения на впечатляващия „Триптих“ на Джакомо Пучини. Творбата се изпълнява сравнително рядко в цялостния си вид, но този сезон освен в белгийската столица произведението е включено и в афиша на театрите в Есен и Франкфурт. 

Изпълнената с трагизъм и веристичен реализъм първа част – „Мантията“, протича на борда на баржа в Париж в началото на ХХ век. Наситеното с лиризъм и духовност действие в „Сестра Анджелика“ е ситуирано зад стените на италиански манастир през XVI век. За декор на „Джани Скики“ служи средновековната Флоренция на Данте от XII век – опера, изпълнена с комичност и сатира.Три творби, в които централно място заема не само смъртта, но и любовта.

Начело на постановъчния екип в Брюксел е Тобиас Кратцер. Немският режисьор нашумя в последните години с продукции като „Танхойзер“, с който се откри фестивалът в Байройт през 2019 г. и на „Фауст“ в Парижката опера. В своя режисьорски подход към „Триптиха“ Кратцер запазва специфичната атмосфера на всяка опера като същевременно търси свързващи нишки между трите творби. Той потапя зрителя в три различни драматургични свята.

„Мантията“ протича във фрагментарния, комиксен стил на графичния роман. Интересният декор на Райнер Зелмайер е разделен във височина на четири части, показващ както палубата, хамбара и каютата на кораба, така и оживения пристанищен кей с минаващите продавачи на песни и влюбени двойки.

Музикалният свят на „Сестра Анджелика“ е непрекъснато допълнен от чернобял филм, заснет от Мануел Браун в абатството „Тер Камерен“ в Брюксел. Сценографията е редуцирана само до плътната манастирска стена. Прожектираните кадри, показващи ежедневието на монахините, не винаги са логично свързани с основната интрига и често отвличат вниманието на зрителя.

При „Джани Скики“ действието протича като ситуационна комедия (ситком) в телевизионно студио. Активно участие в шоуто взимат и зрителите, разположени на специално изградена трибуна на сцената. Тези места също бяха пуснати на свободна разпродажба и всеки музикален любител можеше да съпреживее отблизо комедията.

Трите действия се преплитат и чрез различни канали и медии. След работа в каютата си Джорджета гледа по телевизиятаситкома около наследството на заможния Буозо Донати. Монахините тайно четат в килиите си комикса, описващ вълнуващия любовен триъгълник на Микеле, Джорджета и Луиджи. Сестрите също копнеят да изпитат подобни емоции. При „Джани Скики“ страстният оперен любител Донати слуша на плоча финала на „Сестра Анджелика“ и от прекомерно вълнение издъхва.Безспорно интересни и оригинални режисьорски решения. Друг е въпросът дали те винаги са в унисон с музикалния текст на произведенията.

Вокалният екип в спектакъла на 26 март бе много солиден и хомогенен. На първо място бих искал да отбележа приноса на Лиана Харутунян, която блестящо се справи с трудната задача да изпълни две различни по характер героини – земната Джорджета и мистичната Анджелика. Притежаваща изразителен, богат лирико-спинтов глас, арменската певица пя с чудесен усет към веристичния стил като непрекъснато търсеше многообразие в цветово и динамично отношение. Запомнящо се бе мечтанието на Джорджета за щастлив живот в примамливия Париж както и последните минути на „Сестра Анджелика“, когато гласът на сопраното се разтвори в един емоционален и религиозен транс.

В другия състав двете роли бяха изпълнени от американското сопрано Корин Уинтърс. Бас-баритонът Петер Калман също интерпретира две противоположни партии. В първата част унгарецът изобрази ярко ревнивия и мрачен Микеле с подчертано наситен и тъмно обагрен вокал. В последната опера Калман бе великолепен Скики с ярък комичен талант и безупречна дикция. Певецът олекоти тона и особено умело използва назален фалцет, диктувайки новото завещание на Донати пред очите на смаяните роднини.

Солиден бе и британецът Адам Смит с широк, свободен горен регистър в трудната теситура на младия докер Луиджи. И като Ринучо тенорът впечатли с хубавата си физика и чудесно изпълнената ария „Флоренция е като едно разцъфнало дърво“.

Запомних и интересния, матов тембър на мецосопрана Анунциата Вестри и релефното ѝ превъплъщение като бедната Фругола и строгата Сестра Наставница. Бенедета Торе изпълни Лаурета с млад и приятен глас. Внушителна вокално и сценично, с лек риск от преувеличение, бе Рейхан Брайс-Дейвис в ролята на Принцесата-леля.

Невероятният италиански алт Елена Зилио бе отново в солидна вокална форма като консервативната леля Дзита. И на 81 години, физическата ѝ кондиция ѝ позволи свободно да се появи на сцената в бански костюм. 

Чудесно пяха и дамите от хора на Ла Моне в участието им в „Сестра Анджелика“.

Поради положителен тест за корона вирус, титулярният диригент и музикален директор на театъра Ален Алтиноглу бе заменен от асистента му Ури Брончи. Това бе сериозно предизвикателство не само поради трудността на оперите, но поради факта, че съботният спектакъл бе предаван директно по телевизията.Посрещнат възторжено от оркестъра и публиката Брончи се справи уверено и блестящо с трудната задача. Логично бе диригентът да ръководи с по-умерени и сигурни темпа.