"Добре дошли, деца от всички възрасти!" – с тези думи започва магията там, където се поставя началото на всяко изкуство. Някога на улицата, днес на манежа, циркът е все така обичан и вълшебен. Макар към момента да успяваме да изместим фокуса дори от него.
Времето, в което живеем, доказа, че ставаме все по-добри в това изместване. Ако искаш да насочиш вниманието към културата, снимаш видеа. Ако искаш да покажеш измамата, завърташ се на 360 градуса от нея. Ако искаш да говориш за душата, до уши се навираш в материалното. Удряш едно, пък друго се пука и се чудиш откъде ти е дошло. От цирка в нас ще да е.
"Какво се случва" обаче се опита да върне цирка там, където му е мястото – на сцената на изкуството. Причината: навръх Великден се навършват 125 години от първото официално представление на българска циркова трупа, с което се поставя и началото на българското цирково изкуство.
За цирка Тодор Колев казва, че е най-трудното изкуство, от което започва всяко друго. А Федерико Фелини твърди, че е не просто трудно изкуство, а културата на една нация.
Акд. Алексадър Балкански, един от най-ярките представители на цирковото изкуство у нас, шесто поколение цирков артист, чиято семейна история започва от Италия и продължава в България, основател на цирк "Балкански", смята, че циркът трябва да излезе извън манежа, да се говори за него с любов и разбиране, за да може да бъде победен всеки "циркаджия".
"Нивото на истинския цирков артист в цирка не може да бъде достигнато от грешките, глупостта, невежеството на някои парламентьори. Когато кажат в парламента "циркаджия", първо трябва да се огледат те самите", каза той в ефира на програма "Христо Ботев".
Акд. Балкански разказа за богатството на цирка – за всичките седем жанра и техните поджанрове; за таланта, гъвкавостта и уменията на цирковите хора; за уникалната програма на цирк "Балкански"; за съдбата на фамилията си – най-старата италианска мигрантска фамилия у нас, и то циркова; за идеите си за развитие на цирковото изкуство у нас и образованието на бъдещите майстори в него; за цирка като сцена на джаза.
Думите му пренасят там, където всичко е възможно. Където изящна, фина, уж крехка и чуплива дама, може да понесе целия свят в ритъма на движенията си, извисена някъде нависоко, където съществува само въжето и нейното умение да го подчини на ума и концентрацията си. Там, където мъж в трико показва истинско мъжество – грациозно, чувствено, красиво и с лекота, за да докаже на какво е способно човешкото тяло. Където червен нос разказва абсурда на света и разсмива до сълзи, макар понякога на самия него до сълзи да му се плаче. Там, където времето не познава граници, пространството – гравитация, цветовете преливат от един в друг и създават нови и невиждани багри, магията е жива реалност, любопитството и изненадата са господар, а детското е във всеки и е на почит. Там, където мечтите се сбъдват и невъзможното е само дума, която феномени борят, за да преобърнат представите не на едни, а на хиляди развълнувани очи.
За този вид шедьовър акд. Александър Балкански говори в звуковия файл.
За "Лицемерието на властта" – книга , която прави философски, социологически и художествен по стил опит за осмисляне на причинно-следствените връзки в съвременната българска история, в "Terra Култура" разговаряме с нейния автор д-р Яни Киров . Книгата е историческа, но не в този смисъл, в който хората са свикнали да мислят за историята. Има..
Днес Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" организира ден на отворените врати, като до 14 ч. в Централното фоайе експерти ще представят на посетителите два изключително ценни ръкописа, свързани с глаголицата. Инициативата е част от поредица събития под наслов "Година на глаголицата", с които Библиотеката чества 1180 години от..
Темата на 19-ото издание на Венецианското архитектурно биенале е "Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна". То ще се проведе от 10 май до 23 ноември 2025 година . Куратор на международното изложение е Карло Рати – италиански архитект и инженер. За участниците в конкурса за български павилион на Венецианското архитектурно биенале..
"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата предизвикали написването на нейната нова седма стихосбирка "Хляб, любов и други ангели". В нея тя разговаря директно с читателя. Непринуденият тон и темите, свързани с вълненията на повечето хора, правят..
В редакция "Хумор и сатира" се радваме на всяка нова атрактивна инициатива, но невинаги участваме. Какво забавление в метрото пропуснахме този път, може да научи всеки – облечен или не, в неделя, веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпълнени..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg