Калина Тасева – за любовта към изкуството и живота

Да се говори за голямата Калина Тасева в минало време е невъзможно. Това е един автор-вселена, неуморен мислител, който непрестанно търси, преосмисля и експериментира. Едва ли има някой, докоснал се до нейния живописен свят и останал равнодушен. Един живот, изяло отдаден на изкуството до последния дъх, и може би неслучайно е това, че Калина Тасева полетя към вечността именно на Великден.

В началото на творческия си път тя рисува голямоформатни картини на историческа и възрожденска тематика, което остава и голямата ѝ страст в изкуството и тя многократно се връща и търси образите на възрожденци и комити. Картината, която ѝ донася признание веднага след завършване на Художествената академия, е запомнящата се със своята категоричност и сила на образите и внушението фигурална композиция "Левски пред съда". Интересна е историята покрай създаването на тази картина. Облеклата на турците са рисувани от натура, а за самата картина ѝ позира съпругът ѝ – Юли Минчев. В нея личи и любовта на Тасева към народните носии, които изобразява с голяма страст и усет към детайла.

За нея националната идея е "морал", "начин на мислене" и свързва всички българи в едно общо разбиране за българските национални борби, за пътя на себеотричането. В нейните картини "Опълченци", "Посрещане на въстаниците", "Илинден – мъжете", "Илинден – жените" е втъкано всичко това, за което тя често говори, за чистия идеал и за това, че: "Лицата на комитите излъчват суровата сила на себеотрицанието, на готовността за саможертва заради пътя към свободата."Това, обаче не са идеализирани образи, а изчистен от повествование психологически синтез. Характерно за многофигурните ѝ композиции са изненадващите ракурси и поставянето на фигурите в предния план на платното. Не по-малко силни са и портретите на Тасева, които носят същата сила и психологизъм, както и историческите ѝ платна, може би най-известните от тях са "Бисера" и "Дъщеря ми".

В по-късното си творчество Калина Тасева се насочва към пейзажите като създава една необикновена галерия на българската природа, която оживява с цялата си мощ, красота и носи дъха на историята, на митовете и легендите и мириса на свобода. Македонските ѝ корени (майка ѝ е от Мелнишкия край) винаги я връщат към магията на местности, които тя обикаля неуморно заедно с художничката Лиляна Русева (съпруга на Светлин Русев), прави многобройни скици, които след това претворява в своите платна. С голяма любов тя говори за местата край Мелник, Гоце Делчев, Сандански и не веднъж е казвала, че "там природата е най-податлива за рисуване. От всичко може да се извади пейзаж". Но не всеки може да достигне тази свобода на изразяването, която прави пейзажът цял един нов свят. Чрез мощта на нейните багри, извитата, уверена линия и скулптурното изграждане на хълмовете, кипарисите, ореховите дървета, къщите, облаците, небето, Калина Тасева създава едно особено природно пространство, едновременно реално и магично.

За пейзажите на Калина Тасева друг голям български художник, Станислав Памукчиев казва, че това не са просто пейзажи, а оратории, епос и носят същата драматургия, каквато и големите ѝ исторически картини. И действително, в пейзажа тя успява да предаде целия патос и историческо минало. Кипарисите, витите и прашни пътища, по които са преминавали конете на Самуиловите войници, драматично надвисналите облаци… в картините си Калина Тасева успява да предаде по някакъв вълшебен, но и категоричен начин духа на земята ни, на историята, на древното ни и славно минало.

Наричат я "явление" в българското изкуство и тя наистина е един изключителен автор, чийто живот преминава през постоянни търсения, самоусъвършенстване, изключителен труд и постоянство и в същото време у нея има една вродена скромност и съмнения, присъщи единствено на големите, великите творци.

Калина Тасева ни напусна на 95 годишна възраст, като рисува до последния си дъх.

Ръцете ѝ, ръце на творец, които нейният внук – фотографът Сандро Арабян запечатва в своите фотографии, са побрали цялата сила на духа ѝ, страстта и любовта към изкуството.

Поклон!

Родена през 1927 г., Калина Тасева завършва "Живопис" през 1952 г. при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Известна с работите си в жанра на портрета, фигуралната композиция и пейзажа, тя е активен участник в артистичната сцена както в България, така и в чужбина. Нейни произведения са включени в международни изложби на българската живопис в Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико сити, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Аахен, Анкара, Ханджоу.

Член на Съюза на българските художници от 1953 г. Избирана е многократно в ръководството на Съюза на българските художници. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници "Кюнстлер Хаус", Виена. Носител е на множество престижни отличия, сред които са наградите: "Владимир Димитров - Майстора", 1974 г., "Захари Зограф", 1975 г., награда на Второто триенале на реалистичната живопис, 1976г., "Никола Петров", 1999 г.; както и ордени: Народна република България – първа степен, 1984 г., "Св. св. Кирил и Методий" – първа степен, 2008 г.

Творбите на Калина Тасева са собственост на НХГ, СГХГ, художествените галерии в страната и частни галерии у нас и в чужбина, сред които колекциите на проф. д-р Петер Лудвиг (Германия), на г-н Юго Вутен (Белгия), на акад. Светлин Русев (София и Плевен).