Така е за словаците и поляците. Подобни в двете традиции са и великденските кошници, в които се слагат боядисани яйца, сладкиши, „великденско овне“ или „бабка“, празнична шунка или друг колбас, за да бъдат осветени в църквата, преди да се сложат на трапезата. В Словакия мъжете ритуално потупват жените с камшичета от сплетени върбови клонки и ги поливат с вода. В днешно време водата е заменена с парфюм – в търговската мрежа се продават специални парфюмчета за поливане. Великденските яйца може да бъдат украсени и с изящна плетеница от тънка тел, произведение на традиционен местен занаят.
Много красиви и разноцветни са така наречените „палми“, които поляците правят сами или купуват за „Палмова неделя“ – Цветница. Правят се от сухи цветя, клонки, треви, чемшир и се пазят до следващата година за здраве и благополучие на дома. Някои селища се надпреварват да направят най-високата и красива „палма“, която може да достигне няколко метра. С палмите хората се потупват за здраве и късмет. В кошницата и на празничната трапеза на поляците присъства хрян за сила и здраве. Друг специфичен обичай е яйце да се раздели на парченца, които сътрапезниците си поднасят един на друг, разменяйки си благопожелания.
В съседна Сърбия яйцата се боядисват в петък. Първото червено се докосва до лицето на всички в дома за здраве. Не се прави козунак, а празничен хляб с яйце, подобно на традиционните обредни хлябове у нас. Чукането с великденски яйца на места е масово състезание и атракция, която събира стотици любители. Агнешко се яде само ако Великден се падне след Гергьовден. Иначе се отговява с друго месо.
С разказ за обичаите, традициите, ястията, свързани с Възкресение, и наименованията им в Словакия, Сърбия и Полша в предаването „За думите“ гостуват доц. Даниела Константинова, гл.ас. д-р Сава Стаменкович и доц. Станка Бонова от Великотърновския университет.
Чуйте повече от звуковите файлове.
Художниците Дарина и Андрей Яневи в една семейна ефирна среща, която потвърждава как тайното става явно, любовта е възможна, а творчеството безкрайно. Световноизвестната пастелистка Дарина Янева е крехка, русокоса, синеока. Носителят на международни награди и създател на монументални платна Андрей Янев (на снимката в дясно) е силен,..
Днес е Световният ден на хемофилията, както всяка година и сега Българската асоциация по хемофилия организира велопоход, в първия почивен ден след 17 април, в случая след 20 април в София, Варна и Пловдив . Кирил е 15-годишен тийнейджър, ученик в Плевенската математическа гимназия, с всички характерни за неговата възраст особености и интереси...
Действителността, в която живеем, все повече прилича на политически и обществен цирк. Заобиколени сме от външни и вътрешни конфликтни точки, а информацията се излива хаотично. На този фон отговорността за настоящето не е само в ръцете на политиците – тя се полага и на обществото, и на медиите. В "Нашият ден" историкът и учен от Института за..
На 17 април отбелязваме Световния ден за борба с хемофилията . Франк Шнабел е кандски бизнесмен, родил се с тежка форма на заболяването, който основава Световната федерация по хемофилия. От 1989 година насам пациентите от цял свят и медицинската общност ежегодно отбелязват деня, като повишават информираността на обществото по темата. В "Нашият..
В утрешния 18 април в книжарниците влиза книгата "Планинските райони на България: Икономика и население". Тя представя детайлен анализ на социално-икономическото състояние на планинските общности в България. Автор на изследването е Димитър Събев. По време на обсъждането си на изданието в ефира на "Нашият ден" Събев ясно изтъква, че..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg