ЕС трудно би прекратил икономическата си зависимост с трети страни

Европа се намира в момент, когато особено категорично трябва да отхвърли икономическите си взаимоотношения с проблемни управления от ценностна гледна точка. И тук не става дума само за Русия, но и за Китай и други държави с проблемна или липсваща демокрация.

Професорът по валутно-финансови въпроси от Икономическия институт на БАН Искра Христова-Балканска коментира в "Нашият ден“, че държавите трябва да приемат собствен път на развитие или собствена концепция за национално оцеляване, за да приспособят своите икономики към съответните изисквания  и предизвикателства в съвременната геостратегическа среда.

Разточителната бюджетна политика винаги води до нарастване на инфлацията.

По думите на икономическия експерт, въпреки възобновяването на икономическия растеж, през 2021 г. ЕС се сблъска с преодоляването на редица отрицателни ефекти, които бяха причинени от пандемичната криза. Темпът на нарастване в световен мащаб остана различен по страни. Икономическото възстановяване на Китай, беше последвано от възстановяване на американската икономика, както и от страните от ЕС.

В еврозоната положителното икономическо развитие и нарастването на реалния БВП за съжаление е по-ниско в сравнение с темпа на растеж на БВП на главните търговски контрагенти на ЕС – САЩ и Китай. Дори в края на 2021 г. Европейското индустриално производство достигна нивата си от преди пандемичната криза, но спадна с 0,3% през последното тримесечие на 2021 г.

"Трудно е да се направи прогноза до каква степен ЕС може да се отдели напълно и да преустанови връзките с т.нар. "недемократични режими", твърди проф. Балканска. ЕС прие преди година специално споразумение, с което изисква стриктно проследяване на инвестиции, които се извършват от трети страни“, посочва  проф. Балканска.

Интервюто с проф. д-р Искра Христова-Балканска можете да чуете в звуковия файл.