И тази година международният фестивал "Софийски музикални седмици" продължава поредицата "Сцена на младия изпълнител". Част от този сезон е концертът на Александра Иванова. Тя е корепетитор на балета на Софийската опера и балет, но не пропуска да изнася концерти - рецитали или заедно със свои колеги. От 2005 г. се изявява на сцените на НМА "Проф. Панчо Владигеров", Съюза на българските композитори, къща-музей "Борис Христов", къща-музей "Панчо Владигеров", Руски културно-информационен център, Софийска опера и балет, камерна зала "България", както и в Австрия и Германия. Александра Иванова осъществява премиерни изпълнения на редица творби от български и чужди композитори.
През 2020 г. тя представя премиерно в камерна зала "България" клавирни пиеси от американския композитор Мартин Макс Шрайнер.
"Запознанството ми с Мариан Борковски и творчеството му, в частност с "Романтични интерлюдии" за пиано, се осъществи точно заради Мартин Макс Шрайнер. Мариан Борковски прояви интерес към издадения диск в Харвард с моите изпълнения на произведенията на Мартин Макс Шрайнер; запозна се и с канала ми в You Tube. Осъществихме контакт в интернет и той ми изпрати нотите на "Романтични интерлюдии", които с удоволствие ще представя премиерно в България" – казва Александра.
Това ще се случи на 26 юни от 12 часа в камерна зала "България".
Мариан Борковски е композитор, музиколог, пианист, учител, аниматор и организатор на музикалния живот, професор, хабилитиран лекар. Роден е в Пабианице. През 1959-1965 г. учи във Висшето държавно музикално училище във Варшава (понастоящем Музикален университет Шопен) в класа по композиция на Казимеж Сикорски и в класовете по пиано на Ян Екиер и Наталия Хорновска. Едновременно с това учи музикознание във Варшавския университет, който завършва при Йозеф М. Хомински през 1966 г. През 1966–1968 г., като стипендиант на френското правителство, продължава обучението си по композиция при Надя Буланже и Оливие Месиен в Парижката консерватория и в Американската консерватория във Фонтенбло, както и с Янис Ксенакис в École Pratique des Hautes Études; учи също музикознание при Жак Шайли и Бари С. Брук в Парижкия университет (Сорбона). В същото време учи философия при Жан Хиполит и Жул Вюлемен в Сорбоната и в Колеж дьо Франс. Участва в Международните летни курсове за нова музика в Дармщат (1972, 1974) и в Accademia Musicale Chigiana в Сиена (1973, 1975 – Diploma di Merito), където работи в областта на композицията с György Ligeti, Iannis Xenakis, Карлхайнц Штокхаузен и Франко Донатони. Печели награди от конкурса за млади композитори във Варшава (1966), Международния конкурс за композитори "Джовани Батиста Виоти" във Верчели (1969), композиторския конкурс на Карол Шимановски във Варшава (1974), Международния конкурс на композитори за нова музика в Ню Йорк (1990); многократно е номиниран и носител на музикалната награда "Fryderyk" (1998-2016). Освен това е удостоен със Сребърния кръст за заслуги (1977), рицарския кръст на ордена на Polonia Restituta (1984) и командирския кръст на ордена на Polonia Restituta (2002), златен медал за заслуги към Култура – Глория Артис. През 2020 г. е удостоен със званието почетен професор на Музикалния университет на Шопен.
Пиесите на Борковски са изпълнявани в различни страни по света, като много от тях са издадени от различни звукозаписни компании.
"Романтични интерлюдии" за пиано е композиция написана през 1977 г. под формата на импровизация, записана от композитора в Националната филхармония във Варшава. Този запис е използван като фонова музика за рецитирането на романтични поетични текстове от изтъкнатите полски поети – Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и Киприан Норвид – от големия полски актьор Казимеж Опалински. След това е издаден на няколко плочи и компактдискове ("Veriton"-Варшава, "Олимпия"-Лондон, "DUX"-Варшава). Премиерата е на 6 октомври 2017 г. в Малборк (Полша) от пианиста Марчин Тадеуш Лукашевски.
Освен българската премиера на пиесата на Борковски в рецитала си Александра Иванова е включила още една премиера – концертната сюита "Спящата красавица" направена от Михаил Плетньов по едноименния балет на Чайковски. Ще прозвучи и Прелюд и фуга от "Добре темперирано пиано" на Йохан Себастиан Бах.
Във видеофайла чуйте и поканата за концерта на самата Александра Иванова.
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg