Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В битка за свободното ни време – как четем днес

Снимка: БГНЕС

Макар четенето все още да е престижна дейност и хората да твърдят, че я практикуват, дигиталният свят преобръща радикално читателските практики у нас, а и не само. Най-голяма промяна се забелязва в ритъма на четене.

Свободното време, което само по себе си вече се възприема за стока, е лукс, особено когато става дума за четене. Причината е, че пазарът предлага на свободното време различни видове занимания, които се конкурират помежду си и това по един или друг начин измества четенето встрани. В България то устойчиво заема четвърта, а често и пета позиция.

Това води до едно бавно потъване на Гутенберговата галактика, твърди проф. Александър Кьосев, ръководител на големия интердисциплинарен национално представителен проект, изследващ състоянието на четенето и грамотностите в България. Той започна през 2018 година и ще завърши в края на 2022-ра.

"Без хората да са преставали да четат книги, без да са преставали да се интересуват от онова, което е било на върха на пирамидата, а именно – художествената класика, все пак има тенденции в обратната посока – по-малък брой прочетени страници, по-малък отрязък от време, отделен за четене, с по-големи интервали, прекъсвания и различен ритъм", допълва културологът и литературен теоретик.

Като един от най-сериозните проблеми в това отношение Кьосев посочва способността за концентрация на четящия. Липсата ѝ води до едно невидимо ерозиране на класическите читателски практики, наблюдава се и разколебаване на тройната норма, чиято най-висша форма е прилагането на идеята на великите писатели, че четенето е поне толкова велика дейност, колкото е гениалното писане. Този процес на четене е вид съзерцателен живот, в който ти достигаш до сърцевината на света и имаш екзистенциално отношение към него.

Ако сега навлезем в същината на читателските практики в България, ще установим, че се наблюдава плавно отдръпване от позицията, че "си струва да се чете" за сметка на увеличение на позициите, че "си струва, но има и далеч по-важни неща" и на мненията, че четенето е загуба на време. Намалява и делът на хората, които изчитат целия текст, макар и на няколко пъти. Цялостно четене на книги без спиране, от корица до корица, практикуват едва 7% от пълнолетните българи. Други 9% четат избирателно "каквото им трябва" и същият дял хора четат, докато книгата не им стане скучна. Мнозинството от четящите, или 48% от хората, сред които е направено съответното проучване, твърдят, че не е настъпила промяна в начина им на четене с годините. 38% считат, че има подобрение, а 12% са на мнение, че сега четат по-зле, отколкото в миналото. Повишава се обаче интересът към класическата литература, и докато интересът към чуждите класици нараства само с 4%, четящите българска класика се увеличават от 11% на 19% за пет години. 81% от родителите, които имат деца до 7-годишна възраст, им четат книги, но сред тях само 61% ги обсъждат с децата. 17% от родителите пък изобщо не четат на децата си. Оказва, че малко над една трета от българите имат повече от сто книги в домовете си, а приблизително всеки пети – до десет или нито една. Поне това сочат данните на "Алфа Рисърч" от изследването, проведено в рамките на проекта "Читателски практики в България" през изминалите години.

Новите данни предстоят да излязат в края на 2022 година. Изследването сравнявате моделите на четене на локално и глобално ниво, борави с широко понятие за четене и застъпва сериозно този акт в дигиталната среда. Това свободно, разклоняващо се четене е построено върху модела на асоциативното мислене и се характеризира с гъвкавост и възможност за бърза смяна между различни информационни потоци.

Според проф. Александър Кьосев четенето за удоволствие, при което четем интересни четива, да кажем – велики романи, постигаме наслада и изпитваме дълг да четем внимателно, концентрирано, докрай, с разбиране и потъване в книгата, вече е неразбираемо за съвременния читател. При него се губи процесът на сливане на удоволствието с нормата, на задължението да четеш велики книги с блаженството от този акт. Съвременното четене за удоволствие по-скоро се е оттеглило в една ниша, която може да бъде определена като нишата на релакса.

Повече за читателските практики у нас – дали четем добре, дали четем достатъчно и дали осмисляме прочетеното, за отношението към автора в тях и за профила на активния читател днес чуйте от проф. Александър Кьосев в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елена Атанасова в моноспектакъла “Случаят Лола“

Между две премиери в Сатиричния театър

“Случаят Лола“ от Хосе Варлета под режисурата на Николай Младенов  има предпремиера на 30 януари в Сатиричния театър “Алеко Константинов”. Това е  моноспектакъл на Елена Атанасова, сценографията е на Чавдар Гюзелев, музика и музикална среда – Мартин Каров. Другото ново заглавие от афиша на Сатирата е “Не забравяйте да се подпишете”(Любовна среща за..

публикувано на 28.01.25 в 18:00
Александър Пеновски - TheatroArt

TheatroArt e новото артпространство в София

С премиера на комедията "Не те познавам вече" от Алдо де Бенедети, с участието на Любомир Нейков, Румен Угрински, Илияна Лазарова, Дона Вълова, Катерина Борисова и Роберт Янакиев, наскоро в столицата се появи ново средище за култура, което се намира в сградата на ул. "Шипка" 34 и носи името TheatroArt. Александър Пеновски, който ръководи TheatroArt,..

публикувано на 28.01.25 в 16:53

"Антигона – това съм аз" – авторски спектакъл на Галина Борисова

След премиерата в Бакау (Румъния) 2014 г., последвана от Пловдив 2015, София 2016 г. и Гейнсвил (Флорида, САЩ), "Антигона – това съм аз" (anti-GONE-It’s me) ще бъде представена отново на софийска сцена. Публиката ще има възможността да се наслади на авторския солов спектакъл на хореографа Галина Борисова. В него се изследва античния модел..

публикувано на 28.01.25 в 16:45
Габриела, Луиза, Севар Иванов, Никол, София

Тийнейджърът в мен: Севар Иванов

Севар Иванов завършва актьорско майсторство в класа на легендата Стефан Данаилов. Веднага след това защитава докторската си степен в УНСС, където с днешна дата е преподавател по управление и финансиране в изкуството. Специализира в САЩ, член на "Менса", до скоро зам.- директор на театър. Играе самия Дориан Грей в Младежкия театър и Васил Левски в..

публикувано на 28.01.25 в 15:03