Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Кино с думи

Киното на прехода – вчера и днес

Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?

Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?

"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.

Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.

В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.

По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.

След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.

За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.

Снимки – Pixabay
По публикацията работи: Милена Очипалска
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дон Роберто" или история за бръснар, тореадор и добродушен бик

От 5 до 10 август в Созопол се  провеж да Международният фестивал за куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета".  Сред участниците са артисти от Португалия и Италия , както и български кукловоди, театроведи и артисти. "Има огромен интерес към всички събития на фестивала – както към всички спектакли, така и към нашата изложба,..

публикувано на 09.08.22 в 16:35
Д-р Кирил Алексиев в студиото на програма „Христо Ботев“

За музеите – поглед "отвътре"

"…Искам да благодаря, че давате трибуна именно на това – да говорим за проблемите, не само за хубавите неща – не да се похвалим, а да очертаем проблемите, които всъщност спъват развитието на българското музейно дело… Интересен факт за слушателите е, че "Европейски паралели – за музея, за галерията" е първото предаване, което обърна въобще внимание за..

публикувано на 09.08.22 в 11:17

Чудесиите на маестро Карталов

В епизод 462 "Трамвай по желание" среща своята публика с една от най-значимите фигури на съвременната българска култура – директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов. Всеки, който помни монументалната постановка на "Аида" на площада пред Царския дворец в центъра на София от 1997 г., знае как маестро Карталов подхожда към своята публика..

публикувано на 08.08.22 в 15:30

Алексей Титаренко – творчество и естетика

Той е явление в световната фотография – той е един от малкото съвременни художници-фотографи с уникален почерк и новаторски стил. Негови произведения са сред най-големите световни колекции. Повлиян е от руския авангард, от Достоевски, Марсел Пруст и Шостакович. Той е Алексей Титаренко, чиято изложба “Град на сенките” е част от Деветия фестивал..

публикувано на 08.08.22 в 12:52

Изложбата "Вътрешни състояния – кораби и острови"

Изложбата "Вътрешни състояния – кораби и острови" на главен асистент Надя Текнеджиева представя обекти изработени от порцелан, в нейния неповторим елегантен и изящен стил. Творбите са вдъхновени от една от източните философии, където миналото е пред нас – ние вече сме го видели, настоящето сме ние – това се случва тук и сега, а бъдещето е зад гърба..

публикувано на 06.08.22 в 08:40