Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кино с думи

Киното на прехода – вчера и днес

Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?

Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?

"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.

Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.

В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.

По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.

След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.

За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.

Снимки – Pixabay
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Никола Груев - Котарашки (вдясно) и Емил Янев

Черната кутия на българския психеделик

В епизод 535 "Трамвай по желание" среща своята публика с един гост, съставен от две творчески личности: архитектът Никола Груев и музикантът Котарашки. Никола Груев е роден на 4 септември 1979 г. Расте като момче от центъра на София. Спецификите на семейната и кварталната среда някак естествено го отвеждат до ВИАС и диплома за архитект. Творческа..

публикувано на 18.03.24 в 18:00

"Нашият живот като на кино" – премиера на "Мим-Арт" в Топлоцентрала

Едва ли има човек, който поне веднъж да не си е мечтал за живот като на кино. Ето един такъв сюжет: Мъж, раздвоен между две жени – ученическата му любов и съпругата му. Накрая силната любов между персонажите, предопределени един за друг още от деца, ги събира. Това е историята, разказана във филм, разигран на живо в едноименната постановка, която трупата..

публикувано на 18.03.24 в 16:00

Когато изкуството шепне

В СГХГ до 26 май е открита изложбата "Като шепот (Поетично политическо)". Кураторите Галина Димитрова-Димова и Ариел Райхман представят 11 автори от 9 държави, чието творчество се основава не на външно наблюдение и рационален анализ на света около нас и неговите проблеми, а на вътрешно действие и преживяване. Този специфичен поглед се явява..

публикувано на 18.03.24 в 15:58

Как пишем и говорим за архитектура днес?

Как пишем и говорим за архитектура днес? Къде е мястото на архитектурната критика в един свят, където съдържанието живее кратко, а хората стават все по-разделени? Каква е отговорността на медиите? Заедно с: д-р арх. Анета Василева, архитектурен критик и историк, арх. Зекие Емин от Фондация "Ново архитектурно наследство" и Георги Мърхов, отговорен..

публикувано на 18.03.24 в 14:30

Бутиков концерт на "Нова генерация"

Новата вълна приижда... Нова, нова – колко да е нова?! Тя е вечна особено когато става дума за митичната "Нова генерация". Моята генерация. Студената вълна. Завинаги! Над три декади от деня, в който Димитър Воев – най-популярният български член на легендарния "Клуб 27", полетя отвъд смъртта, отправи се спокоен и горд към безкрая. Един..

публикувано на 18.03.24 в 14:04