Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?
Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?
"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.
Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.
В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.
По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.
След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.
За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.
От Града на седемте тепета до Града на седемте хълма – от Пловдив до Рим и Помпей – един художник грабва мига (Carpe diem*), за да го претвори във вечност и обратното – да превърне вечността в миг. Георги Щърбев гостува с изложбата си Carpe diem на столичната галерия "Астри“. Ето какво пише за твореца галеристката Вихра Пешева: "Той е роден и..
Вгалерия "Арте" от днес е подредена самостоятелната изложба на художника проф. Станислав Памукчиев. Изложбата е озаглавена "Двама" и включва 12 живописни платна и подготвителни рисунки към интерпретираната тема. Интригуващото в случая е, че изложбата "Двама" неочаквана авторефлексия, различно лице на този утвърден в нашето съвременно изкуство..
Приказното и вълшебното оживяват на големия екран в късометражния филм "Бандата на Банши: Рецепта за магия" . Как фентъзи жанрът се завръща на територията на българското кино и каква е рецептата за магия – разказва Ралица Цветкова в "Нашият ден". Цветкова, която се превъплъщава в ролята на таласъма Вакул, споделя, че самият творчески процес е..
Фестивалът SoFest радва столичните меломани и техните гости със симбиоза от изкуства на високо ниво вече седма година, а този път – в цели три издания. Организаторите се движат през сезоните мощно, уверено и обмислено, като се въздържат от експанзивно взети решения и залагат на градска култура и музика, които следват европейските стандарти. Проявите..
На територията на спомените, житейските уроци и безкомпромисното съществуване – разговор в "Terra Култура" с Петър Стоянович за премиерата на книгата "Несвършващо време", която предстои днес (13 май) от 18:30 ч. в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . Стоянович открива в себе си и детето с хубавите спомени, и неспокойния..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg