Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?
Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?
"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.
Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.
В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.
По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.
След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.
За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.
Галерия "Арте" представя новата самостоятелна изложба на художника Любен Генов – едно разпознаваемо име с характерен стил на нашата художествена сцена. И тук идва изненадата – колекцията ни среща със съвсем нов подход, различна визия на изграждане на живописната материя, един различен нов Любен Генов. Експозицията е озаглавена "Разпилени лица" и в..
В галерия "Мария Луиза" в Пловдив на 22 септември се открива изложбата "Последните от Атлантида" на Юли Шумарев. Тя е инспирирана от книгата му "Макгахански улици и балади" и е възможност да се пренесем във времето на детството, във време, вече почти изличено от съвременния живот. Време, което остава да съществува в спомените и в изкуството. Т ой..
Някак незаслужено името на един от българските възрожденски книжовници и просветители остава малко встрани от познатите на всички ни будители. Причина за това е донякъде вероятно и незаслуженото иронично и подигравателно отношение на Ботев към литературната дейност на Кръстьо Пишурка в стихотворението, станало нарицателно за стихоплетството – "Защо не..
Поредицата "Прочити" на галерия "Прегърни ме" с водеща Белослава Димитрова ни срещна отново с интересен творец – Яна Букова. "Да срещнеш Яна Букова човешки и литературно е интензивно изживяване и едновременно с това предизвикателство, може би защото тя е един от най-енигматичните съвременни български автори", пише Белослава Димитрова в поканата за..
За 16-и пореден път в Италия започва най-големият фестивал, представящ съвременно българско кино в Европа "Празници на българското кино в Рим". Този път фестивалът се провежда през есента, вместо в началото на лятото, тъй като Домът на киното на емблематичното място в градините на вила Боргезе беше ремотниран. От 22 до 24 септември италианските..
Несебър не попадна в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство в опасност, стана ясно след участието на българската делегация на разширената сесия..
В навечерието на 22 септември, когато честваме Деня на независимостта на България, Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна представя премиерно..
Бразилската легенда Иван Линс (роден 1945 г., вокалист, пианист и носител на четири "Латино Грами" награди), представя новия си албум "My Heart Speaks",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg