Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?
Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?
"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.
Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.
В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.
По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.
След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.
За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.
Срещнахме ги в пълен състав на петото издание на чудесния фестивал "Хисарлъка Expirience", където, под една шатра накичена с красиви тениски, торбички и други неща, те, заедно със своите съмишленици и ментори, очакваха малки и големи да се потопят в чудния свят на древното източно изкуство оригами. "Те" са Лили Гогова, нейният съпруг Николай и двете..
В редакция "Хумор и сатира" следим какво става не само у нас, но най-вече по света, защото оттам може да падне нещо полезно, ценно или вкусно. За една възможност от далечна Япония ще разкажем в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Климент..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във Великобритания. Там тя е част от обществото на Оруел и предлага на българските читатели свое изследване на непознати факти от живота на писателя. "Когато завършва Итън, Оруел заминава в Бирма, където пет..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази вечер (17 юли) в 18 часа. Васил Захариев е график, бил е ректор на Художествената академия, преподавател, интересувал се е от изкуството на Българското възраждане, а изложбата, която има дълъг живот..
"Хоуп и Морето" е нова детска книга на българския книжен пазар, която е специална освен със своята история, така и с българското участие в нея. Текстът е от американския автор Андрю Хакет, илюстрациите са на българката Светла Радивоева. Преводът на български език е на Катя Перчинкова. Сюжетът разказва за момиченцето Хоуп, което си играе само и тъжно..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg