"Досието Жана" – човешко, твърде човешко

Милена Макариус пише първата си книга "Досието Жана" след неочаквано и разтърсващо откритие от своето минало – едно картонче на сътрудник на Държавна сигурност, което излиза на бял свят заради филма на дъщеря ѝ Божина Панайотова за близкото комунистическо минало "Червено, твърде червено". Книгата излиза първо във Франция през 2020 година, където Милена Макариус живее и работи от години. Призраците на комунизма оживяват в търсенето на истината за миналото от майката и дъщерята, снимаща филма за своите български корени.

"Досието Жана" е роман, провокиран от филма "Червено, твърде червено", но желанието на авторката е книгата да има универсално звучене, което се получава. Поколението на 60-те години на миналия век вероятно би открило много допирни точки с него. 

Писането за Милена Макариус е с цел да стигне до отговори на въпросите, които я тревожат, а не всичко да се замете под килима. Историята с досието е само начален тласък за романа, а въпросите в него всъщност са много, като например, защо авторката не познава жертви на комунизма. Но се оказва, че не е така и всеки от познатите ѝ има пострадали от властта близки. Новото в книгата всъщност е пресичането на публичното и личното. 

Как голямата история рефлектира – било чрез досието или разказите, които открива Милена, върху едно семейство, върху съзнанието на един човек. Накрая всеки остава сам срещу собственото си минало, казва авторката и това поражда желанието да се преподреди това минало и човек да погледне на личната си история, като част от голямата история. Всеки си създава фикция за голямата история, според нея – и за личната, и за тяхното смесване. 

"Ние имаме нужда от такава фикция, за да живеем. От една страна, да погледнеш миналото винаги е полезно, а от друга – дори в настоящето днес, извън досиетата, с нещата, които стават в Украйна – целият въпрос с голямата история и необходимостта да няма в нея лъжи и митологоия, казва Милена Макариус.