Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кои са работещите политики за стимулиране на иновациите

В период на политически турболенции, растяща инфлация и кризи – кои са работещите политики за стимулиране на иновациите и по какъв начин може да бъде създадена среда, която подкрепя развитието на икономиката чрез прилагането на иновативни методи и нови технологии?

В ЕС изоставаме в иновациите, сравнено със САЩ и някои азиатски страни. Защо иновациите са толкова важни и какви са възможностите на ЕС чрез иновации и нови технологии да увеличи производителността?

Това са някои от въпросите, поставени на конференция, посветена на работещите политики за повече иновации в икономиката, организирана от евродепутата от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Тя коментира в "Нашият ден" темата:

Цветелина Пенкова"Кризите, с които ние се сблъскваме – здравна, енергийната, икономическа, екологична, а в момента и политическа – именно в такива моменти трябва да се търсят нестандартни решения. Трябва да инвестираме в иновации, технологии и научен прогрес, защото именно те са ключът към решаването на много от тези проблеми. Смятам, че конференцията е навременна, защото е добре да говорим за това по какъв начин да стимулираме прогрес, нови производства и привлекателни за младите хора индустрии. 

За да се развиват иновациите по-успешно в България, конференцията беше именно в тази посока. Решението и ангажиментът, който аз поех, беше създаването на една общоевропейска рамка за развитие (Общоевропейски регламент) на иновациите и стартъпите. Тя трябва да включва няколко основни акцента: ясна дефиниция и разграничаване какво е стартъп или прохождаща компания и какво са малки и средни предприятия, за да може да се създадат ясни правила. 

Друг ключов момент е начинът на предоставяне на финансиране на тези прохождащи компании. Държавата и ЕС трябва да положат усилия за създаването на условия за достъп на финансов капитал до тези прохождащи компании. Трябва да се създадат условия, за да не се разчита само на европейски средства и на държавен ресурс."

Чуйте повече от звуковия файл.

Как да има повече иновации в нашата икономика и в ЕС, които да създадат повече растеж, оттам – да има повече благосъстояние за гражданите? Според изследване от 2020 г. на глобалния предприемачески мониторинг България е на последно място в ЕС по брой на младете хора, които искат да стартират бизнес. Какво може да се направи, за да се промени средата? В "Нашият ден" темата коментира и Благовест Кирилов, депутат от БСП и преподавател във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт към Техническия университет София.

Благовест Кирилов"В България не споделяме добрите примери. Има много български компании, които допринасят за иновацията и в световен мащаб. За съжаление тези примери не се споделят и когато те не достигат до младите, е много трудно да им бъдат цел. Необходимо е да се развият към университетите центрове за върхова наука. Ако даваме възможност на студентите да използват техните идеи, те ще имат нужната база, за да изпробват идеята си, да видят доколко може да се реализира и да получат помощ. 

В нашия университет има партньорство от представители на бизнеса, които включват студенти като стажанти, от една страна, и обучителни докторантски програми – от друга. Има развитие, разбира се, може много повече. Смятам, че ако това стане на ниво национална политика, ще има много повече успехи. Трябва да имаме ясен модел, дори ако става дума за спиноф компаниите – как да се случи това. Как можем да стигнем до клиентите, как трябва да опишем базовите нужди за една такава компания и как да можем да помогнем на самите университети, да ги стимулираме, така че да развиват повече подобен вид компании.
Най-важна е комуникацията и ако студентите знаят от първия ден, че имат тази възможност, ако има как да изпробват своята идея и тя да се реализира, е много по-вероятно те да се включат в университета, а не да отидат в някоя компания, в която работят. Спиноф е компания, която трансформира изобретение или иновация от лабораторията в университета към реален продукт, за да не остане само лабораторен експеримент."
Чуйте още от звуковия файл.

Снимки – официален ФБ профил на Цветелина Пенкова, ТУ София, Pixabay

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Обновената сграда на минералната баня в Банкя

Термалното наследство на България в един клик – първа карта на минералните бани

В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..

обновено на 17.02.25 в 11:33

Творческа работилница в Стара Загора: Подкрепа и социализация за специални деца

В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..

публикувано на 17.02.25 в 09:44
Дългоопашат синигер

Мисия, дейности и постижения на Българското дружество за защита на птиците

В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..

публикувано на 17.02.25 в 09:22
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Липсата на правила води до това да има само едно правило

Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..

публикувано на 17.02.25 в 09:15
доц. Жана Попова

Един информационен жанр беше превърнат в апологетика на депутат

Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..

публикувано на 17.02.25 в 09:00