Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истории в ефира:

Диктаторите на ХХ век в Европа

За новата документална поредица на "Радиоенциклопедия“ "Диктаторите на ХХ век в Европа" разказва в "Нашият ден“ по програма "Христо Ботев“ авторката ѝ Николета Атанасова:

"В първия епизод, който се казва: "Низините излизат на сцената“, разказваме за времето между двете световни войни, когато се създават доктрините на фашизма, националсоциализма и болшевизма. Опитваме се да си представим какво е било времето точно след края на Първата световна война – излъгани, обезсърчени общества, безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, погубени идеали. Но по-важният въпрос, на който търсим отговор е, как Хитлер, Мусолини, Ленин и след него Сталин успяват да убедят масите и обществата да им повярват.

Вторият епизод се казва: "Култура на жестокостта“ и е за периода на Втората световна война. Кръстен е така, защото времената наистина са били жестоки не само заради начина на задържане на властта. А и заради отношението към хората – следени, подслушвани, гонени, антисемитизъм, а в края на войната и терминалните лагери на Хитлер и хилядите погубени в тях човешки животи по особено жесток начин. В този епизод имаме история на жена, тогава била дете, която оцелява в Аушвиц. За всичко това се разказва в епизода, но според мен задава и още по-важен въпрос. Как едни общества, след преживения ужас на ПСВ, могат да бъдат убедени да влязат отново във война. Не бива да подценяваме личностите, които запалват Втората световна война. И докато работихме по този епизод, през цялото време си говорихме, че паралелите със случващото днес в Русия и Украйна са смразяващи.

Втората световна война приключва и светът си мисли, че ще започне века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. И така стигаме до времето на социализма и третия епизод, който се казва: "Социалистически реализъм“. Неслучайно, защото в епизода са безценни метафорите, с които участниците през изкуството и един портрет на Вълко Червенков илюстрират това време. Говорим и за "социалистическия човек", който живее в "медиен затвор“, за еснафщината и тоталното откъсване на Източния блок от останалия свят. Все заради диктатори. Но не само. Ще чуем и истории за репресии, за лагери, за Чернобил. Ако в предишния епизод говорим за "Култура на жестокостта“, то в този епизод тази жестокост ще се надгради, обогати, разшири и ще приеме още много лица, като "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими държат в подчинение всички.

Последният четвърти епизод се казва "Домове, след смъртта". Ако поколенията между двете световни войни са били близки, в смисъла, че бащи и синове, майки и дъщери са воювали в две последователни войни, през къс период, то днес в Европа живеем, живеехме в дълъг мир. Войните бяха спомен. Но дали са урок, когато поколенията са се сменили. Днес Европа отново е във война. Заради войната, която руският президент Владимир Путин започна в Украйна. Връзката с домовете след смъртта на диктаторите от ХХ век е огромна.

На някои от тях домовете не се знаят – къде са погребани, от телата им не е останало нищо, заличени са. Само че не така стои въпросът с Москва. Единствената европейска столица, в която тялото на диктатора Ленин се пази все още в мавзолей. Защо? Само тялото ли или и идеологиите, или просто старите идеологии се използват, за да бъдат укротени масите, точно както миналия век? Тръгвайки от мавзолея – дом на диктатори след смъртта им, стигаме до наши дни и метафората за живота след смъртта и защо диктаторите от ХХ век имат последователи днес.“

Поредицата е с уникален звуков дизайн и музика, композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов. Четирите епизода ще бъдат излъчени през месец юли 2022 от 16:30 часа, по програма "Христо Ботев“ на БНР. Ще могат да бъдат намерени на сайта и подкаста на програмата.

Чуйте повече от звуковия файл.

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21