За новата документална поредица на "Радиоенциклопедия“ "Диктаторите на ХХ век в Европа" разказва в "Нашият ден“ по програма "Христо Ботев“ авторката ѝ Николета Атанасова:
"В първия епизод, който се казва: "Низините излизат на сцената“, разказваме за времето между двете световни войни, когато се създават доктрините на фашизма, националсоциализма и болшевизма. Опитваме се да си представим какво е било времето точно след края на Първата световна война – излъгани, обезсърчени общества, безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, погубени идеали. Но по-важният въпрос, на който търсим отговор е, как Хитлер, Мусолини, Ленин и след него Сталин успяват да убедят масите и обществата да им повярват.
Вторият епизод се казва: "Култура на жестокостта“ и е за периода на Втората световна война. Кръстен е така, защото времената наистина са били жестоки не само заради начина на задържане на властта. А и заради отношението към хората – следени, подслушвани, гонени, антисемитизъм, а в края на войната и терминалните лагери на Хитлер и хилядите погубени в тях човешки животи по особено жесток начин. В този епизод имаме история на жена, тогава била дете, която оцелява в Аушвиц. За всичко това се разказва в епизода, но според мен задава и още по-важен въпрос. Как едни общества, след преживения ужас на ПСВ, могат да бъдат убедени да влязат отново във война. Не бива да подценяваме личностите, които запалват Втората световна война. И докато работихме по този епизод, през цялото време си говорихме, че паралелите със случващото днес в Русия и Украйна са смразяващи.
Втората световна война приключва и светът си мисли, че ще започне века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. И така стигаме до времето на социализма и третия епизод, който се казва: "Социалистически реализъм“. Неслучайно, защото в епизода са безценни метафорите, с които участниците през изкуството и един портрет на Вълко Червенков илюстрират това време. Говорим и за "социалистическия човек", който живее в "медиен затвор“, за еснафщината и тоталното откъсване на Източния блок от останалия свят. Все заради диктатори. Но не само. Ще чуем и истории за репресии, за лагери, за Чернобил. Ако в предишния епизод говорим за "Култура на жестокостта“, то в този епизод тази жестокост ще се надгради, обогати, разшири и ще приеме още много лица, като "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими държат в подчинение всички.
Последният четвърти епизод се казва "Домове, след смъртта". Ако поколенията между двете световни войни са били близки, в смисъла, че бащи и синове, майки и дъщери са воювали в две последователни войни, през къс период, то днес в Европа живеем, живеехме в дълъг мир. Войните бяха спомен. Но дали са урок, когато поколенията са се сменили. Днес Европа отново е във война. Заради войната, която руският президент Владимир Путин започна в Украйна. Връзката с домовете след смъртта на диктаторите от ХХ век е огромна.
На някои от тях домовете не се знаят – къде са погребани, от телата им не е останало нищо, заличени са. Само че не така стои въпросът с Москва. Единствената европейска столица, в която тялото на диктатора Ленин се пази все още в мавзолей. Защо? Само тялото ли или и идеологиите, или просто старите идеологии се използват, за да бъдат укротени масите, точно както миналия век? Тръгвайки от мавзолея – дом на диктатори след смъртта им, стигаме до наши дни и метафората за живота след смъртта и защо диктаторите от ХХ век имат последователи днес.“
Поредицата е с уникален звуков дизайн и музика, композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов. Четирите епизода ще бъдат излъчени през месец юли 2022 от 16:30 часа, по програма "Христо Ботев“ на БНР. Ще могат да бъдат намерени на сайта и подкаста на програмата.
Чуйте повече от звуковия файл.
Неволята често се оказва най-добрият, макар и труден учител. Именно чрез нея изграждаме по-дълбоко разбиране за себе си, за околните и за важността на грижата един към друг. Такъв е и случаят на Станислав Минчев – основател на платформа, която цели да помогне на хората да намират изгубени или откраднати вещи. Станислав Минчев е създателят..
Шрифтът "VFU" (Visionary Font Ultra), създаден от Володимир Федотов, студент в трети курс на специалност "Графичен дизайн" във Варненския свободен университет (ВСУ) "Черноризец Храбър", получи признание на международно ниво . Той е един от тримата представители на България, селектирани за участие в изложбата на престижното Международно триенале на..
Дни преди датата 19 февруари, когато българите честват годишнината от обесването на Апостола на свободата, отдаваме почит на неговите живот и дело. За отговорността да си наследник на Васил Левски в "Нашият ден" говори Христина Богданова , една от наследниците му, която прави много да не бъде делото му забравено, а паметта за него изкривена...
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Веднъж годишно концертната поредица "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев" прави концерт-подарък за публиката – при вход свобден , както в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg