Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Петко Петков: Войната между хората в България е по-страшна от реалната война в Украйна

Мен тук в Украйна ме е срам да кажа откъде съм

Защо Петко Петков, доброволецът, който още от началото на войната помага на украинските бежанци да достигнат до България и който въпреки бюрокрацията на министерства и институции спаси много украинци, днес остава да живее в Украйна. Колко истинска е войната, коментира  в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Петко Петков:

"Пристигнах в Киев преди десетина дни. Бях в предградията на украинската столица – Буча, Ирпин и други малки селца и градчета наоколо, където бяха руснаците по-рано. Това, което видях с очите си, е шокиращо и едно е някой да ви разказва, друго е да го видите със собствените си очи. Всичко там изглежда сюрреалистично – разрушените сгради, ударени от ракети, цялата обгоряла, с остатъците от живота на хората, навсякъде мирише на мърша... Оставаш без дъх, безсилен си да го приемеш.

Хората там също разказват ужасяващи неща. Жени и деца са били насилвани, има осакатени деца от насилието на руските войници, има починали деца в следствие това насилие, има много изнасилени жени, които сега са бременни. Това не е шега и всеки, който оспорва истинността на тези ужасяващи действия на руските войници, е психопат. 

Местните хора ми показваха и къде са се крили – в някакви подземни малки зимници, където са държали провизиите си. Седели в тези подземни ниши с дни... Навсякъде има следи от шрапнели, куршуми и взривове и много възрастни хора са останали буквално без нищо."

"Тук се чувствам спокоен въпреки войната"

"Въпреки всичко това Украйна е по-чиста и по-подредена от България, а хората са културни, възпитани, обединени от обща кауза. Опитват се да приемат всичко, което им се случи, не като края на света. Опитват се с общи усилия да се адаптират, да спасят живота си, да спасят държавата си и да продължат напред. Украйна не е страна от третия свят. Киев е модерен град, по-модерен от който и да е град в България. Архитектурата прилича на австроунгарската или на Чехия. Дори по време на война всичко тук работи, за разлика от България. Да не говорим за чистотата, въпреки бомбите и ракетите тук улиците са чисти, защото хората имат култура за това – един боклук не може да видиш по улиците на Киев. 

Последната ракета, която видях да пада в Киев, беше преди дни. Разруши един блок, а взривът се виждаше от балкона на жилището, в което живея. Едно момиченце пострада. Отидох там, за да помогна с каквото мога. В рамките на часове хората се организираха и се събраха да помагат кой с каквото може. Заедно разчистваха останките, помагаха на нуждаещите се, просто са много задружни и опитват да правят всичко заедно и да си помагат. Това е може би най-голямата разлика с България. Не е само някакво усещане, вижда се постоянно."

България с поглед от Украйна

"Това, което сега се случва в България, включително и ултиматумите на руското посолства, ми се струва като някакви отчаяни ходове за задържане влиянието на Русия върху България. Аз, като гражданин, нямам нужда от никакви доказателства какво са правили тези руски служители и дипломати – дали са били шпиони или нещо друго. За мен е важно решението, че ще ги махнат, дори само заради призива на Руското посолства да събира пари за руската армия. Това е безобразие, оттук, където виждам какво прави тяхната армия, такъв призив ми изглежда като терористичен акт. Да не говорим за така наречените "две гледни точки", с които българските медии се опитват да представят войната тук или сега – изгонването на руските служители и дипломати. Ако дойдете тук, ще видите, че гледната точка за Русия и тази война е само една!

Аз оставам в Киев, няма да се върна в България. В момента легализирам документите си, за да остана в Украйна и да помагам с каквото мога. Пренасям и бизнеса си тук. Това не е спонтанно решение. Аз съм от Стара Загора и повече от 10 годни прекарах в опити да дам всичко от себе си, за да се развие този регион. Инвестирах много и пари, и знания, и умения, и време. Това, което получих в замяна, е, че след едни протест в защита на Пирин подпалиха колата ми, арестуваха ме и другото, което получих, е множество незаслужени дела. В един момент държавата от времето на предишното управление на ГЕРБ – началото на 2018-а, така ме притисна заради активната ми гражданска позиция по много теми, че оставането ми в България е почти невъзможно.

Аз съм компютърен инженер, работя за американска компания и нищо не ме задържа в България. Върнах се преди години в родината си, защото исках да помогна на България. В един момент осъзнах, че всичко, което правя, е да финансирам едни мутри – жалки хора, които не искат да виждат по-далече от своите интереси. Не искам да бъда повече част от това нещо. Затова оставам в Украйна, където хората имат нужда от мен, уважават ме и знам, че всичко, което правя, до някаква степен е от помощ и дори понякога спасява животи. За мен това е по-важно от това да стоя в България заради илюзии.

Мен тук в Украйна ме е срам да кажа откъде съм и то не защото аз съм направил нещо, а защото други българи, най-вече български политици, институции и част от гражданите, са създали едни впечатления за нашата нация, от които мен лично ме е срам. Войната между хората в България е по-страшна от реалната война в Украйна. Затова за момента няма да се върна в България. Искам да съм независим от всички мутри в България, които се чудят как да ми откраднат това, което аз съм изкарал с двете си ръце и с ума си. Надявам се някой ден да се върна в България, когато това се промени."

Снимки – Петко Петков
По публикацията работи: Милена Очипалска
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

На гости в село Голям чардак

Село Голям чардак се намира в община Съединение и е на по-малко от 40 километра от областния град Пловдив. В него живеят около 800 човека, а напоследък в селото се заселват и млади хора. До 1878 година селото се казвало Български чардак. Според местните – единственото село с българско име по време на османската власт. Според свидетелства..

публикувано на 06.08.22 в 09:05

Д-р Нейко Нейков: За ползите и спецификите на пълноценния сън

Хубавият, дълбок сън е едно от най-важните неща, които можем да подарим на тялото и ума си. Недостигът на сън отслабва имунната защита и засилва риска от атеросклероза.  През различните етапи от човешкия живот нуждите от сън са различни. При децата трябва много повече сън – между 9 и 12 часа. Докато при бебета – 16 часа в денонощието...

публикувано на 05.08.22 в 16:00
Проф. Елисавета Наумова

Проф. Елисавета Наумова: Липсата на физическо натоварване и стресът потискат имунната система

Развитието на диагностичните технологии и приложението им в клиничната практика позволяват точна и по-навременна диагноза на имуномедиираните болести . Човешкият организъм използва вродени и придобити механизми за откриване и елиминиране на чуждородните клетки и вещества. Нарушението на един или повече компонента на имунната система може да доведе до..

публикувано на 05.08.22 в 13:00
д-р Вилияна Малева

Що е то диалектическа поведенческа терапия и как помага за справяне със стреса

Как съчетаването на "западните" научни постижения в сферата на психологията с източните древни познания за енергетиката на ума и тялото може да помогне на съвременния човек да се справи с емоциите си и нелеките предизвикателства на ежедневието? Д-р Вилияна Малева завършва бакалавърска степен Juniata College, Pennsylvania, докторантура по Клинична..

публикувано на 04.08.22 в 11:30
Албена Джоунс и Веселина Даковска (от дясно наляво)

Любов без граници и силата да оцелееш

Какво е чувството да си дете от смесен брак (бащата на Албена е от Южен Судан ), през какви перипетии преминава животът на Албена в Лондон и в София, какво е чувството да си имала лично познанство с Уитни Хюстън, как майката е запазила своя дух и сила и в момента е най-възрастната жена – маратонец в България?  В рубриката "Моето семейство” гостуват..

публикувано на 03.08.22 в 16:23