Епизод 3: Социалистически реализъм

Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура.“

Епизод три: "Социалистически реализъм" представя и анализира времето на социализма на Изток отвъд Берлинската стена. След края на Втората световна война светът и Европа се опитват започнат века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. Появява се "социалистическия човек“, който живее в "медиен затвор“ и тотално откъснат от останалия свят. Звучат истории за репресии, за лагери, за Чернобил. И ако в предишния епизод разказвахме за "Културата на жестокостта“, то в този епизод жестокостта ще приеме още много лица, като: "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими от Варшавския договор държат в подчинение всички.

В епизода безценни са метафорите, с които събеседниците анализират изкуството в средата на ХХ век и през един портрет на Вълко Червенков илюстрират времената на "култа към личността“ и "обожествяването на вожда“. С усмивка и тъга се коментират българските филми за "голямото плюскане“ от седемдесетте години на ХХ век, в които изградените образи на еснафщината и безпардонността "вероятно са били единственият начин творците да покажат до какво са довели "идеите“ на социализма."

Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва чат от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: „черноризците“ на Бенито Мусолини, „кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин. Те го разкъсат няколко пъти и убиват хора, дори и след смъртта си. След Втората световна война Европа е „прекроена“ и част от нея попада в капана на социализма. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в „домовете“ им след гибелта им и ги е превърнал в спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.

Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов. 

В епизода прозвучават (като ефект) песен за Вълко Червенков, както и изказване на Димо Казасов (като министър на пропагандата), взети от ЗЛФ на БНР.

В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Димитър Вацов, философ, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по военна и разузнавателна история, доц. Лъчезар Стоянов, от Департамент "История“ в НБУ, Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство в София, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК и проф. Филип Панайотов.

Колаж – Росица Михова