Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура.“
Епизод три: "Социалистически реализъм" представя и анализира времето на социализма на Изток отвъд Берлинската стена. След края на Втората световна война светът и Европа се опитват започнат века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. Появява се "социалистическия човек“, който живее в "медиен затвор“ и тотално откъснат от останалия свят. Звучат истории за репресии, за лагери, за Чернобил. И ако в предишния епизод разказвахме за "Културата на жестокостта“, то в този епизод жестокостта ще приеме още много лица, като: "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими от Варшавския договор държат в подчинение всички.
В епизода безценни са метафорите, с които събеседниците анализират изкуството в средата на ХХ век и през един портрет на Вълко Червенков илюстрират времената на "култа към личността“ и "обожествяването на вожда“. С усмивка и тъга се коментират българските филми за "голямото плюскане“ от седемдесетте години на ХХ век, в които изградените образи на еснафщината и безпардонността "вероятно са били единственият начин творците да покажат до какво са довели "идеите“ на социализма."
Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва чат от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: „черноризците“ на Бенито Мусолини, „кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин. Те го разкъсат няколко пъти и убиват хора, дори и след смъртта си. След Втората световна война Европа е „прекроена“ и част от нея попада в капана на социализма. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в „домовете“ им след гибелта им и ги е превърнал в спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.
В епизода прозвучават (като ефект) песен за Вълко Червенков, както и изказване на Димо Казасов (като министър на пропагандата), взети от ЗЛФ на БНР.
В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Димитър Вацов, философ, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по военна и разузнавателна история, доц. Лъчезар Стоянов, от Департамент "История“ в НБУ, Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство в София, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК и проф. Филип Панайотов.
Колаж – Росица Михова
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..
Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят " Отговор на всички въпроси " в едноименния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
