Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи", историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."
Епизод 4 "Домове след смъртта"
Европа след падането на Берлинската стена живее в мир до нападението на Русия над Украйна. Поколенията от Втората световна война и от времето на социализма са отстъпили мястото си на новите граждани на Стария континент. В края на ХХ век Европа си е отдъхнала, защото всички диктаторски режими от Варшавския договор са паднали. Чудовища като Хитлер и Мусолини са отдавна мъртви. "Хитлер просто изчезва, няма останки. Той е изгорен, заличен в буквалния смисъл на думата, така че да няма лобно място, на което да се събират негови последователи.“ Мусолини "е публично обесен по унизителен начин – линч срещу един диктатор. Но в същото време Ленин, един болен човек, се озовава мумифициран и обожествен в мавзолей.“ Москва се оказва единствената европейска столица, в която балсамираното тяло на диктатора, злодея, "автор“ на "културата на жестокостта“ Ленин се пази все още в мавзолей.
Защо е важно мумифицираното тяло на Ленин и за кого. Само тялото му или и идеологиите му са необходими днес на политиците в Русия? А може би старите идеологии се използват от тях, за да бъдат завладeни масите и сега, точно както се е случило през миналия век.
Разглеждайки мавзолея като "дом“ на диктатор след гибелта му, достигаме до наши дни и метафората за "живота след смъртта, който е възможен през последователите му, които охотно играят същия сценарий отпреди век, но с нови персонажи.“
Днес Европа отново е във война "заради руския президент Владимир Путин – един нов диктатор, когото всички подценяваха и дори в началото на управлението му мислеха за проевропейски настроен политик. Но са се лъгали“.
Разказът в "Домове след смъртта" е за идването на Владимир Путин на власт в края на ХХ век, който "още с първите мандати на управление успя да изгради систематична стратегия на консолидиране на диктаторска, станала днес тоталитарна власт. Той успя да потисне всякаква опозиция в Русия."
В епизода се анализират "националистическата идеология на Путин", методите му на управление, както и липсата на всякаква свобода: "сервилните журналисти и политици, се подреждат с охота на голямата бяла маса на Путин и дори вече няма нужда да ги натискаш, те сами свършват работата, ако си ги поканил на тази маса.“
Какъв би бил мавзолеят на Владимир Путин, ако той трябва да си го построи сам, слушайте в "Домове след смъртта", епизод четири от поредицата "Диктаторите на ХХ век в Европа“.
Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа" разказва част от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: "черноризците" на Бенито Мусолини, "кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин. Те го разкъсат няколко пъти и убиват хора, дори и след смъртта си. След Втората световна война Европа е "прекроена“ и част от нея попада в капана на социализма. А когато векът наивно реши, че е изпратил диктаторите си в "домовете“ им след гибелта им и ги е превърнал в спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.
В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Димитър Вацов, философ, проф. Антоний Тодоров, политолог, доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, доц. Лъчезар Стоянов, от Департамент "История“ в НБУ, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК и проф. Филип Панайотов.
Фотоколаж Росица Михова
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда. "По-скоро съм човек, който обича да прекарва времето си извън града. Чувствам се добре в големия град, харесвам София и за мен тя е един от най-красивите градове на света. За някои хора София..
"Живели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден …" Така започва една от приказките, които сме слушали безброй пъти в детството си и които на свой ред слушат децата ни. Отново и отново, без да ни омръзне. И сега, когато в..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
След "Приказки от сърцето на града" Шон Тан ни черпи с още една невероятна своя книга – "Приказки от крайните квартали". Разказаните и нарисувани от него..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg