Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Епизод 4: Домове след смъртта

Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи", историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."

Епизод 4 "Домове след смъртта"

Европа след падането на Берлинската стена живее в мир до нападението на Русия над Украйна. Поколенията от Втората световна война и от времето на социализма са отстъпили мястото си на новите граждани на Стария континент. В края на ХХ век Европа си е отдъхнала, защото всички диктаторски режими от Варшавския договор са паднали. Чудовища като Хитлер и Мусолини са отдавна мъртви. "Хитлер просто изчезва, няма останки. Той е изгорен, заличен в буквалния смисъл на думата, така че да няма лобно място, на което да се събират негови последователи.“ Мусолини "е публично обесен по унизителен начин – линч срещу един диктатор. Но в същото време Ленин, един болен човек, се озовава мумифициран и обожествен в мавзолей.“ Москва се оказва единствената европейска столица, в която балсамираното тяло на диктатора, злодея, "автор“ на "културата на жестокостта“ Ленин се пази все още в мавзолей.

Защо е важно мумифицираното тяло на Ленин и за кого. Само тялото му или и идеологиите му са необходими днес на политиците в Русия? А може би старите идеологии се използват от тях, за да бъдат завладeни масите и сега, точно както се е случило през миналия век.

Разглеждайки мавзолея като "дом“ на диктатор след гибелта му, достигаме до наши дни и метафората за "живота след смъртта, който е възможен през последователите му, които охотно играят същия сценарий отпреди век, но с нови персонажи.“

Днес Европа отново е във война "заради руския президент Владимир Путин – един нов диктатор, когото всички подценяваха и дори в началото на управлението му мислеха за проевропейски настроен политик. Но са се лъгали“.

Разказът в "Домове след смъртта" е за идването на Владимир Путин на власт в края на ХХ век, който "още с първите мандати на управление успя да изгради систематична стратегия на консолидиране на диктаторска, станала днес тоталитарна власт. Той успя да потисне всякаква опозиция в Русия."

В епизода се анализират "националистическата идеология на Путин", методите му на управление, както и липсата на всякаква свобода: "сервилните журналисти и политици, се подреждат с охота на голямата бяла маса на Путин и дори вече няма нужда да ги натискаш, те сами свършват работата, ако си ги поканил на тази маса.“

Какъв би бил мавзолеят на Владимир Путин, ако той трябва да си го построи сам, слушайте в "Домове след смъртта", епизод четири от поредицата "Диктаторите на ХХ век в Европа“.

Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа" разказва част от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: "черноризците" на Бенито Мусолини, "кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин. Те го разкъсат няколко пъти и убиват хора, дори и след смъртта си. След Втората световна война Европа е "прекроена“ и част от нея попада в капана на социализма. А когато векът наивно реши, че е изпратил диктаторите си в "домовете“ им след гибелта им и ги е превърнал в спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.

Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.

В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Димитър Вацов, философ, проф. Антоний Тодоров, политолог, доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН, доц. Лъчезар Стоянов, от Департамент "История“ в НБУ, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК и проф. Филип Панайотов.

Фотоколаж Росица Михова

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Глобалното затопляне повлиява и температурните аномалии в регионите

2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..

публикувано на 21.01.25 в 17:05
Обновената сграда на минералната баня в Банкя

Израелският опит: Как пустинята стана оазис

Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..

обновено на 21.01.25 в 14:20

Зад всяко бебе – баба...

В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..

публикувано на 21.01.25 в 13:11

В Аржентина има професия "отваряч на врати"

Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..

публикувано на 21.01.25 в 08:05

Учтиви… ама не твърде

Толкова сме свикнали с тях, че рядко ни правят впечатление, освен когато успеят да привлекат вниманието ни с нещо оригинално, понякога глупаво, дори скандално. Става дума за онези надписи, които ни посрещат още на вратата на кварталния магазин, сергията на пазара, пощата, селската кръчма. Какво вижда в тях специалистът филолог – доц. Даниела..

публикувано на 20.01.25 в 17:35