Портретите от нюйоркското метро на Делян Велчев

Изложбата "In Transit – Портрети от нюйоркското метро" ни показва живота на хората, които пътуват заедно, за да се отдалечат един от друг, при това в един вагон.

Там, където цари транзитното време, има от всичко: скука, полусън, умора, разговори, музика, време за себе си, време за още страници литература. Минутите, прекарани в лабиринта на обществения превоз, са на всички и ничии, те са лични и всеобщи. Точно те ни припомнят, че колкото и да сме различни – толкова сме и еднакви, и обратното. Там сме равни и никой не се интересува от това, защото всеки бърза, но бавно.

Такива са сцените в градското метро, където ежедневието пътува с пълна сила и със същата скорост се настанява и отчуждението между хората.

Казват, че повторението е майка на знанието. Какво обаче научаваме в това вечно повтарящо се ежедневие, особено когато то се развива на път към сърцето на деня? Там, където сядаш един, или пък стоиш прав, затиснат от телата и проблемите на другите, и излизаш съвсем същият след път време. Много често закъснял, но и също толкова често пристигнал точно навреме. Как в многоцветните дрехи, семплите, но елегантни костюми, всевъзможните прически и аксесоари все сивото си проправя път? Как в миговете, в които споделяш част от себе си с всички жители на големия град, в случая мегаполис – какъвто е Ню Йорк, вместо да се припознаеш в другите, а и себе си да откриеш в това уж откраднато за теб време в бавно бързане, се настанява не познанието, а въпросното отчуждение? Как в навиците си – неспирното ровене в телефона, в недочетената книга, в нотите на песента, която звучи в слушалките, в редовете на собствения ум – човекът в движение, докато се състезава с времето, всъщност си създава безвремие?

Фотографиите на Делян Велчев не задават тези въпроси, но провокират човека, който ги наблюдава, да усети как питанията пулсират в него. Кадрите са воайорски, на принципа "people watching". Емоциите, които нахлуват в хората, пътуващи от точка А до точка Б, или пък пълното им отсъствие, са тези, които провокират фотографа да навлезе в света на транзитните. Хората, които непрестанно се движат по главната артерия на Ню Йорк – метрото. Най-голямото по брой станции в света. Делян Велчев ги наблюдава, докато се оставя на случайността и емоционалния заряд да свършат останалото.

До 10 септември в галерия "Синтезис" можете да научите "Какво се случва" под земята на града, който никога не спи, от портретите на хората, които го поддържат жив. Повече можете да чуете от автора на изложбата и в звуковия файл.