"Стаята в теб" и (не)разхвърляните души на младите

"Коя съм аз и защо съм тук?" Всичко за 18-годишната София Симеонова започва от този въпрос. Питанията на личността ѝ я карат да потърси отговора не само в себе си, но и в другите, защото бързо разбира, че човек не е създаден да живее сам. Той винаги е в компания, макар понякога това да е собствената му стая.

За две години онлайн обучение именно стаята ѝ е най-добрият ѝ приятел. Докато е изолирана от социалния свят, като всички нас, подвластни на пандемията от коронавирус, София започва да се вглежда в отраженията си, запечатани в четирите стени, между които диша, храни се, учи и живее. Тогава осъзнава – най-ценното, което някой може да направи, е да подаде ръка към същността на другия. По свой начин.

Начинът на София е да отправи покана за разкритие на душата. "Стаята ти разхвърляна ли е?", пита тя, а след това влиза в нея с фотоапарата си. Колкото по-цветна, приказлива и най-вече разхвърляна е една стая, толкова по-любопитна е тя за София. Следвайки примера на американската фотографка Ейдриън Селинджър, заснела през 90-те години на миналия век разхвърляните стаи на младежи от САЩ, а и на цялата информация в медиите и киното по онова време, която разказва и показва колко подредени и добре облечени са младите хора в страната, 18-годишното момиче решава да отрази точно обратното – колко разхвърляно е в душите на младите хора в България. Така премахва поставените прегради и навлиза там, където връстниците ѝ намират убежище от онова, което не им харесва. Стаите на всички петнайсет човека, които София заснема, се оказват най-безопасното място, в което те могат едновременно да се скрият от света, но и да се разкрият пред него.

"Стаята в теб" е не просто изложба, която може да бъде разгледана в софийското "Уникредит студио" до 30 август, а социален експеримент, който показва колко обвързани сме със средата, която си изграждаме. Всеки цвят в стаята, всеки детайл, поставен в даден ъгъл, всеки плакат, постер или кадър, закачен на стената, говорят за това, което мълчи в нас. Често, колкото по-разхвърляно е вътре в нас – толкова по-подредено е в стаята ни. И обратното. Това показват всичките 32 кадъра на стаи, които София е заснела. Всяка с по два кадъра, като сред тях е и нейната лична, от която тръгва историята на стаите вътре в нас.

София признава, че когато за първи път вижда собствения си хабитат, окачен на стената в галерията, изпитала странно чувство. Фактът обаче, че е в компанията на петнайсетте притежатели на стаи, заснети от нея, я кара да затвърди за пореден път вярата си, че има мисия в този живот и тя се корени в това да навлиза надълбоко във вътрешния свят на околните и да им помага да го приемат какъвто е.

Това фотографско проучване доказва, че всеки от нас гради материалната действителност, в която живеем, а и че душата, която носим в себе си, винаги намира начин да каже "Здравей!" на тези отвън. Доказва и интереса на София към човешката природа. Младата фотографка има желание да надрасне този проект, като влезе в стаите на същите тези 18-годишни и след десет години. Надява се тогава стаите им да са различни. Особено на момчетата, които и сега представляват интерес за нея, защото при тях най-силно си личи изпадането в крайностите, от които човек се учи в живота.

Едно е сигурно – стаята на София съвсем скоро ще е друга, защото вече ще се ще се намира някъде във Франция, където младото момиче ще специализира психология.

Повече за вътрешния ѝ свят, който по един или друг начин се отразява в стаите на връстниците ѝ, чуйте от София Симеонова в звуковия файл.