Развитието на диагностичните технологии и приложението им в клиничната практика позволяват точна и по-навременна диагноза на имуномедиираните болести. Човешкият организъм използва вродени и придобити механизми за откриване и елиминиране на чуждородните клетки и вещества. Нарушението на един или повече компонента на имунната система може да доведе до различни нива на имунен дефицит, вроден или придобит, до развитие на автоимунни заболявания и др. Ето защо е необходимо по-детайлно изследване на имунната система и ранна диагностика на подлежащия дефект, твърди проф. д-р Елисавета Наумова, ръководител на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и на Експертния център по редки болести – първични имунни дефицити в УМБАЛ "Александровска".
Имунен дефицит
"Имунен дефицит е състояние, при което един от компонентите на имунната система не функционира правилно, което може да бъде свързано с количествено променени показатели, но и с качествено променени показатели“, посочва проф. Наумова.
В случаите на проява на определени симптоми, които водят до нарушения на имунната система, обикновено се изследват само количествени показатели. Ако те са в норма, то трябва да се отделя внимание и да се проследи компетентността на имунната система. В такива случаи се откриват скрити дефекти, които могат да се коригират. Не е задължително те да са вродени, защото имунните дефицити могат, от друга страна, да бъдат придобити, допълва проф. Наумова.
"Има случаи, когато имунни дефицити се проявяват през 2-ро или 3-то десетилетие, свързано с нарушение на хуморалния имунитет. Този вид имунитет се осъществява от действието на серумни белтъци, наречени антитела (имуноглобулини). Четири са основни компоненти на имунната система – хуморален имунитет, т.е. това са В-лимфоцитите, произвеждащи имуноглобулините. Вторият компонент е клетъчният имунитет, при него основният играч са Т-лимфоцитите, които ни пазят от вирусни инфекции, предпазват от разрастването на туморните клетки в нашия организъм. Третият елемент, това са компонентите на комплемента система, която е изключително важна още в първичния отговор на организма към патогенните. И четвъртият компонент е фагоцитарната система, т.е. клетките, които изяждат бактерии, вируси, и се опитват да ги унищожат", казва проф. Наумова.
Клиниката по имунология
Създадена през 1971 г. като имунологична лаборатория към Kлиниката по нефрология, през годините претърпява развитие и се превръща в клиника с леглова база. С днешна дата в нея се диагностицират, лекуват и проследяват пациентите с имуномедиирани болести. Освен това тук се извършва и имунологична подготовка на донорите и реципиентите за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Осъществява се и референтна дейност в тези области.
Имунен отговор
Провеждането на имуномодулация е един доста комплексен процес. Първо, трябва да се установи, че имунната система има някакъв дефект. Необходими са специализирани кръвни изследвания в имунологични звена, които имат компетентността и възможността да изследват имунната система. В зависимост от това дали има някакви оплаквания, се включват и по-специфични изследвания, за да може реално да се оцени компетентността на имунната система, както по отношение на развитието ѝ в динамика с възрастта.
Стресът"В различни периоди от живота трябва да се правят имунологични изследвания, защото имунната система се променя. За да има сериозна профилактика и познание за моментното състояние на имунната система“, твърди проф. Наумова.
Проф. д-р Елисавета Наумова завършва медицина в МУ - София през 1976 г. По-голямата част от професионалното ѝ развитие минава в УМБАЛ "Александровска". От 1990 г. има научно-образователна степен "доктор", а от 2003 г. е "доктор на медицинските науки“. Има специалности по вътрешни болести и клинична имунология.
Понастоящем проф. Наумова е началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и ръководител на Експертния център по редки болести – първични имунни дефицити към УМБАЛ "Александровска". Национален консултант е по клинична имунология, председател е на Българската асоциация по клинична имунология, президент е на Европейската федерация по имуногенетика (EFI). Носител e на наградата "Проф. д-р Стоян Киркович" на Медицински факултет, МУ – София, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на медицинската наука и практика, както и на Златен почетен знак I степен на Министерството на здравеопазването по повод изключителен принос към медицинската наука и практика и съществени постижения в областта на клиничната имунология в Р България.
Научните интереси на проф. Наумова са в областта на клиничната имунология, имуногенетиката, трансплантацията и приложението на новостите на имунологията в клиничната практика. Под нейно ръководство са разработени медицинските стандарти по клинична имунология и по имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Благодарение на нея се създава уникалното за нашата страна направление "Диагностика и лечение на първични имунни дефицити”.
Проф. д-р Наумова има над 170 научни публикации в авторитетни наши и чужди списания и над 1500 цитирания (HF-16). Член е на редколегията на няколко национални и международни научни списания като HLA, Cancer immunology and immunotherapy и др.
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg