Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Легендата Хелга Дернеш във Вагнеровия "Танхойзер"

Хелга Дернеш като Елизабет в „Танхойзер“
Снимка: bruceduffie.com

Тази съботна вечер ще достави особена радост на страстните вагнерианци. Ще прозвучи един от най-хубавите цялостни записи на "Танхойзер", осъществен в началото на 70-те години на ХХ век от Дьорд Шолти. В ролята на Елизабет е Хелга Дернеш – забележителна певица с рядък глас и рядко срещана кариера. Съвсем млада тя преминава от мецосопран към лиричен сопран, след това става драматичен сопран с триумфален успех във Вагнеровия репертоар и накрая отново блести на най-големите световни сцени с драматични мецосопранови роли.

"Гласът ѝ притежаваше огромно богатство и сила, а поразително красивото ѝ сценично присъствие и интензивната актьорска игра я превърнаха в неотразима изпълнителка" – това е най-често цитираното определение за Хелга Дернеш, публикувано в статията, посветена на певицата в прочутата британска музикална енциклопедия The New Grove Dictionary of Music and Musicians. 

През 60-те години на ХХ век младата Дернеш е любимка на Херберт фон Караян и изпълнителка на главните партии в неговите знаменити реализации на "Зигфрид", "Залезът на боговете", "Тристан и Изолда" и "Фиделио". И въпреки, че в този тъй специфичен и взискателен репертоар Дернеш не демонстрира силата на стоманеното гърло, характерно за прочутата ѝ колежка Биргит Нилсон, неповторимата ѝ емоционалност и чудесната вокална техника са неоспорими. В оперната вечер акцентираме върху нейната Изолда под палката на Караян от студийния запис на "Тристан и Изолда", реализиран през 1972 година от EMI със солисти, хора на Дойче Опер – Берлин и Берлинската филхармония. 

Друго изключително постижение в нейната дискография е споменатият вече запис на "Танхойзер" със съставите на Виенската държавна опера и Дьорд Шолти.

Хелга Дернеш е родена на 3 февруари 1939 година във Виена. Учи във Висшето училище за музика в родния си град и едва 22-годишна дебютира като Марина Мнишек от "Борис Годунов" в Берн. В началото на кариерата си пее и във Висбаден и Кьолн, а първата ѝ изява на Байройтския фестивал е през 1965, когато 26-годишната Хелга играе една от трите дъщери на Рейн в "Пръстена на нибелунга". Само две лета по-късно тя вече блести в Байройт като Елизабет от "Танхойзер" и Зиглинде от "Валкюра".

Дебютът ѝ на Залцбургския фестивал е през 1969. В Националната опера на Шотландия представя Гутруне от "Залезът на боговете", Леонора от "Фиделио", Маршалката от "Кавалерът на розата", Касандра от "Троянците", Брюнхилда, Изолда и Ариадна от "Ариадна на Наксос". През 70-те години на ХХ век Хелга Дернеш е желан гост на най-престижните световни оперни сцени – в Цюрих, Амстердам, Глайндборн, Лондон, Париж, Сан Франциско, Ню Йорк и Чикаго. 

Редовно пее в Баварската държавна опера, две от най-успешните ѝ изяви там са ролите на Маршалката, представена през 1979 и на една от дъщерите на крал Лир в световната премиера на "Лир" от немския композитор Ариберт Райман през 1978. Ролята на Гонерила от "Лир" Дернеш изпълнява в няколко други немски театъра, а през 1981 играе в постановка на "Лир" на английски език в операта на Сан Франциско. 

В интервю за американския журналист Брус Дъфи от края на 1982 година Дернеш споделя, че харесва посоката, в която се развива съвременната класическа музика и че е имала огромен късмет да участва в "Лир". Трябвало да научи партията два пъти – първо на немски, след това и на английски, но не съжалява, защото успехът на операта е бил огромен. 

Тогава, през ноември 1982 Дернеш казва: "Току-що направихме световната премиера на Реквиема на Райман, написан специално за Дитрих Фишер-Дискау, Юлия Варади и за мен, ще го изпълним и в Берлин през януари и ще го запишем. Това е колосална творба, невероятна. Беше много голям успех". На репликата на журналиста, че вероятно музиката на Райман е доста различна от, да кажем тази на Берг в „Лулу“, Хелга Дернеш изумено възкликва: „Смятате, че "Лулу" е съвременна музика? Аз съм израснала във Виена с "Лулу" и "Воцек"!". А когато Брус Дъфи я пита би ли изпяла графиня Гешвиц от "Лулу", отговорът е: "Бих се радвала много. Това е великолепна партия". През октомври 2000 година Хелга Дернеш представя главната роля в още една опера на Ариберт Райман – "Домът на Бернарда Алба", поставена отново в Мюнхен.

А в края на 70-те години на миналия век, тя постепенно прибавя към репертоара си важни роли от творчеството на Рихард Щраус като Жената на Барак от "Жената без сянка" и Клитемнестра от "Електра", както и Кабаниха от "Катя Кабанова" на Яначек. С последните две се обръща към драматичния мецосопранов репертоар, характерен за края на кариерата ѝ, когато пее и Графинята от "Дама Пика" и Ларина от "Евгений Онегин". 

В разговора с Брус Дъфи Дернеш споделя, че е направила тази драстична промяна през 1979 година, след "щастлив съвет на Кристоф фон Дохнани". По времето, когато говори с американския журналист, тя вече е пяла и Иродиада от "Саломе" и Фрика от "Валкюра". В същия период се обръща и към концертния репертоар, а американският колега има късмета да я срещне в Чикаго, докато участва в концертни изпълнения и записва Третата симфония на Малер с Чикагския СО и Дьорд Шолти.

Хелга Дернеш в ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“Дебютът на Хелга Дернеш в най-престижния американски оперен театър – Метрополитън опера в Ню Йорк, идва през 1985 с Марфа от "Хованщина", когато певицата вече е утвърден мецосопран. Следват Принц Орловски в "Прилепът" през 1986, Иродиада от "Саломе", Фрика и Валтрауте от "Пръстена на нибелунга" и Бавачката от "Жената без сянка". Последните четири – в рамките на един сезон, през 1989/1990. Завръща се на сцената на Мет през 1994, когато пее в "Диалози на кармелитките" на Пуленк и "Арабела" на Рихард Щраус, а през 1995 на същата сцена е Леокадия Бегбик от "Възход и падение на град Махагони". В края на 90-те почти 60-годишната Дернеш представя Иродиада от "Саломе" в Лос Анджелис, а през 2009 (на 70-годишна възраст!) играе ролята на бабата в "Йенуфа" на Яначек в Баварската държавна опера.

В цитираното по-горе интервю на американския журналист Брус Дъфи, Дернеш споделя, че за първи път е гледала опера на Вагнер, когато е била 12-годишна и че тази част от оперния репертоар ѝ е много близка. Тя казва, че е чела много и продължава да чете различни издания, посветени не само на Вагнер, но и на литературните и митологични първоизточници на неговите опери: "Чета всички нови книги, които излизат и са свързани с Вагнер и съм абсолютно наясно какво трябва да правя с ролите си". 

Когато Дъфи я пита дали освен Елизабет някога е пяла и Венера от "Танхойзер", отговорът е: "Не. Тя е твърде висока". Тъй като интервюто е правено през 1982, явно Венера е твърде висока за новото амплоа на Дернеш – на драматичен мецосопран. 

Тя добавя, че е опитвала да научи Венера, дори имала предложения за Ортруд от "Лоенгрин", но решила да не го прави: "Съжалявам, но тя просто не е моя партия. Би била идеална от гледна точка на характера на тази героиня и актьорското превъплъщение. Бих се радвала да я изпълня – и разбира се, бих могла! Но не е партия, която мога да пея винаги. Не е такава, с която да се чувствам в перфектна форма по време на цялото представление. Тъй че, реших да избегна неприятностите. Същото се случи наскоро и с Кундри. Имах договор с Понел и Причард, но отново – реших да не пея Кундри". 

Когато Брус Дъфи я пита, ако можеше да изпее и Венера, и Елизабет, би ли го направила в една вечер, Дернеш категорично казва не: "Чудесно шоу за сопран, който би могъл да го осъществи, бих се възхитила на такава певица… За мен това не е ефектен номер. Просто много добро шоу, но когато съм слушала такива спектакли, винаги съм чувствала, че нито едната роля, нито другата е перфектна – така, както ако певицата би направила само едната партия. Те са много различни". "Значи, това всъщност не са две страни на една и съща жена?" – пита Дъфи. "Не ги виждам така. Дали Вагнер някога приживе е искал една певица да пее и двете? Може би ако той е мислел за това, би оставил някакви записки за поколенията".

В оперната вечер на 20 август от 20 часа ще имате възможността да си припомните прекрасния глас на Хелга Дернеш в началото на бляскавата ѝ сопранова кариера с цялостния запис на "Танхойзер", осъществен през 1971 година за Decca от Дьорд Шолти със солисти, хора и оркестъра на Виенската държавна опера. Със сигурност Шолти е най-прочут с регистрацията на "Пръстена на нибелунга", но ако сред слушателите ни има ценители на изумителния оркестър и бляскавите хорови цени в "Танхойзер", те ще изпитат истинско удоволствие.

В ролите участват:
• Херман, Ландграф на Тюрингия – Ханс Зотин
• Принцеса Елизабет, негова племенница – Хелга Дернеш
• Танхойзер – Рене Коло
• Венера, богиня на любовта – Криста Лудвиг
• Волфрам фон Ешенбах – Виктор Браун
• Валтер фон дер Фогелвайде – Вернер Холвег
• Битеролф – Манфред Юнгвирт
• Райнмар фон Цветер – Норман Бейли
• Хайнрих дер Шрайбер – Курт Екуилуц
По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Знаменитият оркестър на Концертгебау - Амстердам триумфира в Брюксел

Едно от първите значими събития в програмата на Двореца на изящните изкуства BOZAR през новата година бе гостуването на Кралския Концертгебау оркестър от Амстердам. Интересът на музикалните любители, изпълнили докрай залата в Брюксел на 13 януари, бе породен и от изявата на нашумелия млад диригент Клаус Мякеля. През последните няколко години финландецът..

публикувано на 03.02.23 в 10:15
The Comet Is Coming: Шабака Хъчингс, Дан Ливърс и Максуел Халет.

Шабака Хъчингс се завръща триумфално в София

Месец след Лолапалуза, музикална комета от бъдещето удря и София: The Comet Is Coming , групата на британската джаз-икона Шабака Хъчингс , идва за втория си концерт в столицата седем години, два албума и един световен успех по-късно. Инициативата е на независимата музикална платформа Stretch , която прокара пътя му към българската клубна сцена..

публикувано на 02.02.23 в 19:10
Любомира Александрова - диригент на Смесения хор на БНР

Маестра Любомира Александрова: С его или без – красотата и талантът се виждат

"Добре е да загърбваме егото и да вървим по пътя си, каквито сме. С его или без – красотата и талантът се виждат" – Така мисли маестра  Любомира Александрова. За хорово изкуство с днешна дата – за имената, юбилеите, сцената, смисъла и признанието на таланта – "Разговорът" е с диригента на Смесения хор на БНР  Любомира Александрова . " Хоровото..

публикувано на 01.02.23 в 12:30

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2023 г.

1 февруари Свири Андраш Шиф (пиано). 3.00 часа – Феликс Менделсон (1809-1847), Фантазия във фа диез минор, оп. 28. 3.16 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Соната за пиано № 24 във Фа диез мажор, оп. 78, "На Тереза". 3.28 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Осем пиеси за пиано, оп. 76. 3.53 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Седем фантазии, оп. 116...

публикувано на 31.01.23 в 12:05

Франц Шуберт – проникновеният мелодик

На 31 януари 1797 г. в Химелпфортгрунд, тогава предградие на Виена, в семейството на Мария Елизабет Виец и енорийския учител и директор на училището в Лихтентал Теодор Шуберт се ражда Франц Петер Шуберт, познат днес като австрийския ранен романтик и, може би, последен представител на класицизма. Въпреки че остава сравнително непознат за широката..

публикувано на 31.01.23 в 08:18